Личности

Коста Георгиев Костов
Председател на Комисия за борба с корупцията
Дата и място на раждане • 02 януари 1946, с. Орлов дол, България
Професия • Икономист
Специалност • Стокознание
Избирателен район • 21-СЛИВЕН
Парламентарна дейност

• 39-то Народно Събрание - Член (05 юли 2001 )
• Парламентарна група на Национално движение Симеон Втори - Член (05 юли 2001 )
• Комисия по земеделието и горите - Член (20 юли 2001 )
• Kомисия по бюджет и финанси - Член (15 май 2002 )
• Комисия за борба с корупцията - Председател (03 октомври 2002 )
Семейно положение • Женен


Коста Костов е най-добрият шивач сред депутатите
от Зорница ВЕСЕЛИНОВА

Съдбата изстреля една от най-прилежните жълти парламентарни "мравки" на хълм, брулен от силни ветрове. 56-годишният Коста Костов, депутат от НДСВ, бе избран за председател на комисията "Антимафия-2". Кой е този човек, откъде изникна, ще свърши ли работа, питат се мнозина.

Парламентарният антимафиот номер едно е от с. Орлов дол, близо до Тополовград. Родителите Дона и Георги взели мерки първородната им рожба (втората е дъщерята Минка) да познае труда, кажи-речи веднага след прохождането. Малкият Коста

израснал по нивите

помагал усърдно на дядо си. "Бях типично селско дете - никога не съм гладувал, но и никога не съм бил прекалено сит", уточнява събеседникът.

Коста завършил местното училище с отличие, след което мама и татко го насочили към школо, което дава занаят - старозагорския Техникум по облекло. Той беше с много добър успех, а

ръцете му са златни

твърдят негови съученици. "Е, попрекалили са със суперлативите, но е факт, че с малко усилия - позабравил съм някои неща! - бих могъл да ушия костюм. С домашната шевна машина "Юнион" работя само аз, жена ми Живка не умее", скромно признава депутатът.

Към хора на хвалещите се присъединява Елена Кънева, състудентка на Костов от варненския Икономически институт: "О-о-о, освен че шие и кърпи всичко, той е и страхотен чистник - аз също мразя мърсотията, но не съм вманиачена като него." Пак от нея научавам, че депутатът е цар на рибните ястия и салатите.

Кандидат-шивачът Коста бил маниак и на тема футбол. Съученикът му Курти Куртев през смях си спомня как навремето с бъдещия депутат

бягали от училище заради мачовете на "Берое"

Сега заклетият враг на мафията е фен на сливенските футболисти. Пояснява, че е местен патриот - в Града под Сините скали живее вече десетки години, там го отвела любовта.

"Чувствата между него и Живка, която беше наша състудентка, но от друга специалност, се разпалиха пред очите ми", информира Елена Кънева. Запознанството станало случайно на улицата в присъствието на колеги. "Отначало бяхме само на "Здравей, как си", после нещата се задълбочиха", прекарва спомените през цедка г-жа Живка и не пропуска да каже, че и тогава, и сега мъжът й не забравял да й

подарява френски парфюми

Аз обаче се интересувам с какво той я дразни и узнавам, че честичко прави на пух и прах плановете й за уикенда, заявявайки, че се отдава на туризма.

Планинарството е първото от двете хобита на Коста Костов. Покорил е всички високи български върхове. Велосипедът му все още не е ръждясал, преди години организирал колопоход до Унгария. Второто

любимо занимание на депутата е пчеларството

Има двайсетина кошера в Сливенския Балкан, гордее се с екологичночистия си мед и се надява "сладката манифактура" да подсигурява доходите му на преклонна възраст.

Кой е медът на живота според човека, когото Народното събрание упълномощи да се занимава с житейската утайка? "Медът на живота е любовта между мъжа и жената,

винаги съм се ужасявал

от евентуалната възможност да общувам само с мъже!", изстрелва отговора събеседникът. "Произведенията" на неговата и на г-жа Живка любов са щерката Гергана, журналистка във Велико Търново и майка на две хубави дечица, и синът Пламен, студент по икономика.

Както е известно, таткото също е икономист. Гордее се със специалността си стокознание, "защото е много тежка и дава богата специализирана и обща култура". Подчертава, че

никога не е работил като стоковед

- почти целият му трудов стаж минал в родната промишленост. Макар че не членувал в БКП, бил все на ръководни длъжности - започнал от най-ниското стъпало на професионалната стълбица (началник на отдел) и стигнал до най-високото (икономически и търговски директор). Подчертава, че винаги е живял само с трудови доходи и е разчитал на себе си.

Отронва под сурдинка, че "не може да си стопански ръководител и да вървиш само по правия път,

все ще направиш някои нарушения

за които да се притесняваш". На въпроса, криввал ли е от семейния друм, отговаря така: "И да съм правил нарушения, няма да ви ги кажа!"

Не нарушава обаче адета си да пие червено винце. Споделя, че предпочита мавруда, и разказва легенда за хан Крум. Когато заповядал да изкоренят лозята, за да не се въдят пияници по земите български, нашенските дечица започнали да линеят. Само един-единствен Маврудчо се отличавал с червените си бузки. Татко му признал пред хана, че не изпълнил нареждането, а давал от гроздето на синчето. Крум отменил заповедта си и нарекъл мавруд сорта, отглеждан от непокорника.

Освен като голям сладкодумник Коста Костов се слави и като

добър певец и танцьор

"Често се събираме с неговото семейство и се веселим, той е майстор на старите градски песни и модерните танци", издава Елена Кънева. Заниманията му с мафиотите обаче сигурно няма да са песен, по-скоро ще наподобяват нестинарски танц върху жарава.

3 коментара:

Анонимен каза...

Здравейте и моето детство мина в това приказно селце.Преди 4години си отиде баба а тази пролет и дядо ни напусна. Мир на душите им.Винаги когато мога се връщам в дядовата къща тя винаги ще ни събира. Знаете ли че има и друга известна личност освет чичо Коста и това е ген. Люцканов Главнокомандващ на сухопътните войски преди няколко години

13 октомври 2010 09:58

Анонимен каза...

Разкажете за Иван Калчев. Народен певец. Никъде няма нищо от и за него.

02 декември 2010 23:26

Георги Иванов каза...

Знаете ли нещо за Петкана Захариева.
в книгата на Борислав Геронтиев пише следното за нея. На север от Сакар планина , вьрху две чуки е разположено малкото селце Чукурово. там преди много години се заселили два големи рода, Захариевият дошал от Воиводово, а Минечевският от Орлов дол.
В дългите зимни вечери, баба Петкана пеела със тънкия си и силиен глас Момчил си конче водеше, Грозданка ходи по двори, Пенка воивода..
На наи малката внучка на баба Петкана било съдено да разнесе славата на двата големи рода от село Чукарово. На 8ми март 1946 година по Радио Стара Загора за прав пат прозвучава гласът на младата тогава народна изпълнителка Петкана Захариева...

По стечение на обстоятелствата у аз за пръв път я чух по радио Стара Загора с песента и за Стоян воивода, заедно с Колев ( не успях да чуя първото му име) Ето част от текста на тази страхотна песен ( ако някой го има целия моля да го запише, аз в бързината успях да запиш само част)
Кога си Стояна хвърлиха
в тая тъмна темница,
в тия хладни зандани,
дето се човек не мярка,
дето се пилци не чуват.

И ето век девет години
първото пиле как чувам,
това ми сиво гълъбче,
моята мила майчица....


Това ми сиво гълъбче
пак се на човек превърна,
на Стоянова майчица,
тя си на прага стедеше,
ситни си солзи ронеше
и си за Стояна мислеше....
Че лесно ли е на майка
с чедо да се разделя...

05 декември 2010 11:06