Селата с под 800 жители остават без поща

Без пощенски станции ще останат част от селищата с под 800 жители, стана ясно при представянето на стратегията за развитие на държавното дружество “Български пощи“ (БП). От 2011 г. до 2016 то започва да закрива по 100 клона годишно в такива населени места, тъй като поддръжката им става нерентабилна, а и законът го задължава да поддържат станции само в селища с над 800 жители.

Близо 30 на сто от общо 3 хиляди пощенски клонове са именно в малки села. Вече хората там ще изпращат и получават писма, телеграфни записи и други пратки чрез кметството или в някоя от местните бакалии, които ще поемат услугата на франчайзинг, обясниха от “Български пощи“. Има и опция за мобилни пощенски станции, обясниха от ръководството на пощите.

Не всички от тези 1000 клона на пощите в селата обаче ще бъдат закрити, заяви Деян Дънешки, изпълнителен директор на "БП". Ще се анализира всеки отделен случай – печеливш ли е клонът, има ли алтернатива за населението, ще се иска одобрението на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и чак след това ще се премине към закриване, обясни Дънешки. Във всеки един от тези 1000 клона работят от 1 до 3-ма души, каза шефът на пощите.

Със закриването на селските клонове дружеството ще оптимизира разходите си в условията на стартиращата от следващата година либерализация на пазара на този вид услуги. Конкуренцията на частните оператори ще намали цените на услугите с около 15-20 на сто и приходите на държавната фирма неминуемо ще спаднат.

За сметка на намалението на клоновете си обаче, пощите смятат да увеличат обхвата на услугите си като предлагат продажба на самолетни, автобусни и влакови билите. За целта пощите получиха лиценз за туроператор. В момента се водят преговори с превозвачите за условията на продажбата на билетите им.

От средата на 2011 г. вече клоновете ще обслужват клиентите си на едно гише, на което може да се плащат едновременно сметки за ток, парно, вода, данъци, да се изпращат пратки и да се купуват билети. В момента има отделни каси за различните видове сметки. Пощите подготвят конкурс за фирма, която да изработи софтуера за "единно гише", както и да оборудва клоновете със съвременна техника, която да позволи извършването на услугата. На фирмата ще се плаща разсрочено. Пощите ще въведат и софтуер за управление на бизнеса си.

Дейността ни в момента е силно децентрализирана и сме решили да я централизираме, каза Дънешки. В момента дружеството работи с 12 различни банки на територията на цялата страна и подготвя конкурс за избор на една единствена обслужваща банка.

Освен това пощите са отправили покана към търговските банки за преговори за бъдещо партньорство. Банката, с която се договорим, може да открие клонове в нашите 3000 обекта из цялата страна и в замяна да плаща наем, обясниха от ръководството. Мрежата ни може да се окаже много полезна при усвояването на средствата от европейската програма за развитие на селските райони, каза Станислав Дочев, зам.-шеф на "БП".

Дружеството смята също така да преструктурира дълга си от 30 млн. лв. към банки и доставчици на автомобили и техника на лизинг като продаде борча си на облигационери през борсата.

В "Български пощи" работят около 12 хил. души, като до този момент съкратените са 1000, а оптимизацията на персонала ще продължи, но ръководството не се ангажира с числа.

Бабин ден е!

Празникът е свързан със семейните обичаи, в които се благодари на жените, които са акуширали на децата в семейството

Бабинден е български празник, отбелязван на 8 януари (и на 21 януари по нов стил) в чест на бабата акушерка в селото.

Празникът е свързан със семейните обичаи, в които се благодари на жените, които са акуширали на децата в семейството.

Празникът е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие.

На обед булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата акушерка.

Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. Понякога слагат бабата в голям плетен кош.

Мъжете, преоблечени като "волове", с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп.

Днес този ден е повод за благодрност към лекарите, които помагат за идването на бял свят на децата, и се нарича и Ден на родилната помощ, който се отбелязва от 1951 г. официално.
Вижте при снимките едно празнуване на Бабин ден в Орлов дол.

Богоявление е!

На днешния ден при кръщението си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение. На Богоявление той е провъзгласен от Бог Отец като Негов син и Бог се явил за първи път като Божествена Троица. Бог Отец се явил на човешкия слух, Господ Свети Дух се явил на човешкото зрение, а Бог Син – на осезанието в многогодишното си общуване с човеците.
Според библейския разказ Йоан Кръстител потапял до шия всеки човек и го държал така, докато не изповядал всичките си грехове. Но когато видял Иисус се поклонил и казал, че самият той трябва да се кръсти от него. Спасителят влязъл във водите на река Йордан и тогава над него се отворили небесата, блеснала светлина и Духът Божий във вид на гълъб слязъл върху Кръщаващия се Господ. Чул се глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“.
С Богоявление (Йордановден) е свързано поверието, че през нощта срещу празника „небето се отваря“ и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се , че тогава спира водата, пречиства се и придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична църковна служба свещеникът хвърля светия кръст във водата.
На самия празник свещеник освещава водата като хвърля кръст в нея, а ергени го изваждат. Там, където е хвърлен кръстът, болните се изкъпват, за да оздравеят. Всеки измива лицето и ръцете си за здраве. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с кръста селото, а всички го даряват. Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита.
Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. „мръсни дни”. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.
На 6 януари при военна обстановка се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява българската традиция на Богоявление се освещават бойните знамена на Българската армия.
Имен ден днес празнуват: Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана. Да им е честит празникът!

Хасково /КРОСС/ Със заповед на министъра на околната среда и водите е обявена
защитена зона Сакар, която става част от европейската екологична мрежа
Натура 2000, предаде кореспондентът на Информационна агенция КРОСС.
Защитената зона се създава в изпълнение на Директивата за птиците на Европейската
комисия, на основание на Закона за биологичното разнообразие и решение на
Министерски съвет от декември 2007 г. "Сакар" е с обща площ от над 1 млн.
дка и включва територия от общините Тополовград, Тунджа, Елхово, Харманли,
Свиленград и Любимец.
Обект на опазване в зоната са редките и защитени видове птици, които гнездят,
зимуват или кацат по време на миграция. Сред тях е и царският орел, за който Сакар
планина е най-важният район в страната. Тук гнездят 10 двойки, или половината от
българската популация на този птичи вид.
С влизането на заповедта в сила се забранява изграждането на нови фотоволтаични
паркове, вятърни генератори и необезопасени за птици електропреносни мрежи.
Забранява се също и откриването на нови кариери, рудници и мини, използването на
пестициди и промяната на ландшафта при експлоатацията на земеделските земи .
Това е голяма крачка напред в опазването на българската природа, но не решава
напълно природозащитните проблеми в района на Сакар, тъй като забраната не отменя
инвестиционни проекти, за които вече има стартирала процедура, коментират
природозащитници.
1