с.Орлов дол, общ.Тополовград

Уважаеми дами и господа 
Няма друго населено место в района на Сакар планина да е дало такъв голям дар, такава голяма лепта за каузата на майка България. 
За българската кауза, оцеляла през дългите години робство и възкръснала с цената на неизброими жертви, страдания и мъка, 
 Орлов дол с право може да се нарече възрожденския център на Сакар планина. 
В Орлов дол винаги свободата, българския дух и вяра са давали облика на селото, като пример за всички останали. И това не е било случайно. Корените от царските земи, са били здрави и дълбоки. Хората носели в сърцата си българщината, пазели я ревниво и се борели упорито за нея. Борбата е била трудна, упорита и жестока, борба за оцеляване и доказване, борба за да те има на този свят. 
Борба на много фронтове за българско писмо и българска църква и от там на сетне за Българска държава. Орлов дол е бил възрожденски център в борбата за самостоятелна българска църква и българско образование. Минечевските попове и граматици били истински народни будители и просветители. Началото на борбата за българска църква и за българско училище започнала в селото още към 1800 г.. По предание от тогава в селото започнала организирана борба за българска просвета. Постепенно в селото се оформила самобитна школа начело с поп Стайко, от която излезли много попове, граматици и други просветени хора, както за селото, така и за района. Така до освобождението, освен поп Стайко, са били известни още Минечевските попове поп Господин, поп Стамо и поп Недялко Господинови, поп Господин и поп Коста поп Стамови, поп Георги хаджи Желев, поп Атанас Пеев, поп Господин Граматиков, поп Христо Врънгов, поп Злати и др. От по-ранен период били известни и Гоподин Граматик и Жельо Граматик, които учили децата в къщите си. Към освобождението граматици били Петър Граматика и синът му, обесени през 1877 г. Минечевските граматици и свещеници били истински народни просветители. В условията на Възраждането те изиграли голяма роля в защита на българщината от гръцкото влияние и със своята дейност не допуснали гърцизма да се разпространи западно от Кавакли (Тополовград). Минечевските попове държали в енорията си над 30 селища от Гердеме (Хлябово) и Явуздере (Доброселец) до Гълъбово и Детелините. През последното десетилетие на турското робство Минечевските попове и граматици били свързани и с революционното движение в района и участвали активно в него.
Не случайно апостола на свободата Васил Левски е посещавал Орлов дол, не е случайно, защото той е имал информация какво е селището и какви са хората му. Той е знаел че тук без проблем може да се посадят семената на революционната борба за свободата на България. А Орловдолци очаквали водача и го подкрепили. Подкрепили го със всички сили и енергия и с надеждата за скорошната свобода. Отворили широко портите на църквата Свети Димитър, на селските домове на своите души за Апостола. От преданията които са останали до наши дни научаваме че в революционния комитет основан от Васил Левски в с. Минечево (Орлов дол) влизали и взели активно участие; Ганчо поп Костов, Господин поп Граматиков, Тончо поп Недялков, Стефо Георгиев, Христо П. Граматиков, Нягол Стоянов, Недялко Георгиев, Атанас Господинов, Желю Христов, Иван Христов, Желю Михалев, Кюрчо Янчев, Георги Желев, Михо Марков, Желю Димитров, Господин Проданов, Йовчо Желев и др. 
Много от тях не дочакали тъй желаната свобода. 
Всяко стадо си има и мърша и подли и долни предателски души, такава е историята, такива са човешките нрави. 
Но тези които са дали живота си за свободата на Майка България се помнят винаги, защото са чисти и горди, смели и герои. Нека днес и завинаги те бъдат в сърцата и душите ни като светъл пример за истински българи. Дълбок поклон на признателност и Слава на героите от село Орлов дол отдали живота си за да я има България