Честита Коледа и Весела Нова Година!

http://orlovdol.blogspot.com/2010/02/blog-post_5548.html

Възпоменателно събитие в с. Орлов дол

Днес /28.11.2012 г./ в с. Орлов дол се състоя Възпоменателно събитие по повод 135 години от гибелта на жители на селото - участници в Тайния революционен комитет, основан от Васил Левски.

Въпреки лошото време, на площада в центъра на селото се събраха десетки хора, дошли да почетат паметта на загиналите 64-ма комити и апостола на Свободата - Васил Левски.

За да се поклонят пред подвига им тук бяха Кметът на Община Тополовград - г-н Божин Божинов, зам. председателят на Общински съвет - Тополовград - г-н Красимир Иванов, общинските съветници от МК "За възраждане на община Тополовград" - господата Петър Златев и Николай Узунов и г-н Данчо Трифонов - общински съветник от листата на БСП.

Церемонията бе открита със стихотворението "На България" от Иван Вазов в изпълнение на Иван Златев - ученик от НУ "Св. Св. Кирил и Методий" - Тополовград. Историческо представяне на събитието направи уредникът на музейната сбирка в Тополовград г-н Веселин Кълвачев.

В словото си Кметът на Община Тополовград се обърна към жителите на с. Орлов дол с думите: "Вие - техните потомци от с. Орлов дол трябва да се гордеете, че сте наследници на смели и решителни българи, посветили се на най-българската кауза за "Чиста и свята република"! Така, както ги е учил и ни учи и днес Апостолът на свободата - Васил Левски". Той благодари на Инициативния комитет от с. Орлов дол с председател г-н Динчо Великов и членове Колю Янчев, Стоян Андронов, Гочо Гочев, Таню Доков, Елена Бучкова, Стефан Каламуков за благородната идея да се отбележи с възпоминание 135-тата годишнина от това събитие.

Венци в знак на признателност бяха поднесени от: ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ-С. ОРЛОВ ДОЛ; ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ТОПОЛОВГРАД; МЕСТНА КОАЛИЦИЯ "ЗА ВЪЗРАЖДАНЕ НА ОБЩИНА ТОПОЛОВГРАД"; ОСНОВНА ПАРТИЙНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ-С.ОРЛОВ ДОЛ.



Вижте още по темата:   http://orlovdol.blogspot.com/2012/02/blog-post_21.html

Започна ремонт на пътя от Тополовград за Стара Загора,по който орловдолци пътуват до общинския град.След три години "умуване" - най-после!

Благоустрояват Тополовград и селата с 2 милиона

• 

„Възстановяване и реконструкция на център в Тополовград, улици и съоръжения в селата Устрем, Орлов дол и Капитан Петко войвода, община Тополовград”. Това е името на проект за близо 2 млн. лева. За финансирането му кметът на община Тополовград Божин Божинов в петък, 9 ноември,  подписа договор за безвъзмездна финансова помощ с Държавен фонд земеделие.
Предвижда се благоустрояване на центъра на града, възстановяване на уличните настилки в горепосочените села и възстановяване на бордюри и тротоари в селата Устрем и Орлов дол.  Точната сума е 1 937 906 лева и се финансира от „Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013”, мярка 322 – „Обновяване и развитие на населените места”.
Същия ден градоначалникът на сакарския град парафира и друг договор, на стойност 100 000 лева. Той е за “Оптимизиране на структурата на общинската администрация на Община Тополовград”.  Осъществява се с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет", съфинансирана от Европейския съюз чрез “Европейския социален фонд."

Прегледана: 495 пъти

Автор: Иван Атанасов

Болкан минерал енд майнинг започна проучванията!

            Болкан минерал енд майнинг започна проучванията за ценни метали,за които получи разрешително през октомври 2011г.По предложение на икономическото министерство "Болкан минерал енд майнинг" ще изследва за метали площта "Владимирово" (17 кв. км), разположена в землищата на селата Владимирово, Светлина и Орлов дол, община Тополовград, и край село Мъдрец, община Гълъбово. Срокът на разрешението е три години, като очакваният минимален размер на инвестициите е 167 700 долара. Стойността на мероприятията по опазване на околната среда за срока на договора е 5000 долара.Дейностите започнаха от бившата хижа на Геоложки проучвания във с.Владимирово покрай река Соколица в посока с.Орлов дол.
             Наети са работници от Орлов дол,които за сега са много доволни от предложените им условия за труд и заплащане.

Георги Иванов,с.Орлов дол,27.08.2012г.

ОТНОВО ЗА БИЗОНИТЕ - ШАНС ЗА ОРЛОВ ДОЛ

Открих сайт за Орловдолските бизони "за европейци" и го споделям с Вас.Този филм го бях пропуснал...

http://biobison.com/bilder-clips/clips.html

Какво мислите по въпроса - Шанс ли е фермата за бизони за развитието на Орлов дол?

ГЕРГЬОВДЕН

На 6 май празнуваме Гергьовден, Деня на храбростта и празника на Българската армия. Св. Георги е от малкото светци, почитан и славен както от християни, така и от мюсюлмани. Той е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.). Бъдещият светец постъпва съвсем млад във войската и проявява завидни военни способности. На 20-годишна възраст получава чин на военен трибун. Страстен привърженик и защитник на Христовата вяра, Георги е хвърлен в тъмница, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен. Според житието недалеч от гроба му се появявал змей, който опустошавал околността. Светецът успял да порази с копието си чудовището. Оттогава се ползва със славата на един от най-изявените змееборци (драконоборци) и конници в християнството, поради което е избран за светец покровител на войната и войската. В памет на Св. Георги (на гръцки “земеделец”) Гергьовден се почита от народа и като празник на земята, на земеделието и животновъдството. Светията е покровител на овчарите и стадата. В народните песни и легенди той е надарен с мощ и юначество, представен като пръв змееборец, побеждаващ ламята. Народът почита паметта на Св. Георги с различни ритуали, сред които най-известни са освещаването на гергьовското агне и обредните хлябове. Подготовката за празника започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на Св. Георги. Коли се първото мъжко родило се през годината агне; прекажда се и се освещава. Коленето става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които предварително се дава на агнето, за да има ситост, плодородие, здраве и живот. Събраната кръв се изсипва върху лехите, за да ражда земята повече. Всички се събират на обща трапеза, прекаждат я, пият, веселят се и пеят песни: „Св. Георги обикаля нивите”, „Здравец за Гергьовден”, „Венец за агънцата”. На трапезата освен печено агнешко трябва да има пресен лук и чесън, салата, пиле, хляб и вино. След обеда се играят хора и се връзват люлки, които моми и момци не люлеят, няма да им върви през годината. Някъде момите вадят от бял котел с мълчана вода предварително оставени да пренощуват пръстени, гривни или китки и наричат коя мома за кого ще се омъжи. Другаде има обичай събличане и забраждане на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, излизат на мегдана с невестинските си премени. Кръстниците (или кумовете) свалят ритуално връхната им дреха и събуват обувките им. После им дават обикновени и ги забраждат с кърпа. За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и новата стопанска година. Имен ден празнуват Георги, Гергана, Галя, Герчо, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце, Гуга, Ганчо, Ганка и др.

Първа пролет с конни състезания в Орлов дол

 Сакарнюз - http://sakarnews.info/news.1271.Parva_prolet_s_konni_sastezaniia_v_Orlov_dol.html

         Тази година жителите на с. Орлов дол, тополовградско посрещнаха първа пролет с конни надбягвания, организирани от Динчо Великов и Гочо Гочев. В надпреварата с амбиция и хъс за победа участваха девет ездача. Най-много емоции на насъбралото се мнозинство донесоха Алекси Стоянов, който зае първо място. След него бе Назим Илиев, а Жасмин Желязков, се класира трети.  Награди на първенците връчиха представители на обществено движение „Възраждане за община Тополовград” – председателят Румяна Георгиева и Веселина Иванова и Атанас Гаджев., които са организатори на събитието.
Подобни състезания се организират всяка година около Тодоровден, но през 2012, заради студа те бяха отложени за по-благоприятно време.
Заедно с орловдолци на празника се порадваха кметът на общината Божин Божинов и заместникът му Веселин Камашиков, от чийто присъствие хората се възползваха, за да споделят въпроси, които ги вълнуват.

Публикувана: 26.03.12 09:15

Автор: Тонка Славкова

Ст. н. с. д-р Дечко Лечев – историк за с. Минечево (Орлов дол) и посещенията на Левски

   

Здравейте,

изпращам ви статия на баща ми за орлов дол.

Момчил Лечев    

   " Моето мнение за основаването на Революционния комитет

                  в с. Минечево (Орлов дол) и посещенията на Левски

        Като потомък на два Орловдолски рода – Бозаджиевия и Божковия напоследък с интерес следя това, което излиза за с. Орлов дол в Интернет. По стечение на обстоятелствата, до мен достигнаха различни източници за едно от най-важните събития в историята на с. Минечево преди Освобождението – основаването на Революционния комитет – факт с който основателно се гордеят потомците на Минечевци.

        Още като ученик чувах от един от моите вуйчовци, че дядо му Господин Бозаджията (мой прадядо) бил член на комитета и че комитетът бил основан от Левски. Разбира се, този факт съм го възприемал по-скоро като една легенда. Когато обаче след години, вече като професионален историк, срещнах  информация в спомените на моя родственик от бабина страна Диньо Божков, че наистина е основан от В. Левски, за мен вече нямаше съмнение. Още повече, че такива сведения се съдържаше и в някои писма до него от орловдолци.

        По понятни причини, посещенията на Левски в селищата на България са обгърнати в тайни, поради което в много случаи, събития свързани с него са украсени или дори измислени. Известни различия и неясноти има и около пребиването на Левски в Минечево. Ето защо ще се опитам да направя някои необходими уточнения, за да можем да си отговорим на въпросите: Колко пъти Левски е бивал в селото и кога е основан Революционният комитет?

         В статията си „За Левски и Орлов дол” (поместена в интернет страницата на Орлов дол) Дянка Радева пише, че Левски е идвал в Минечево три пъти. Тя се позовава на спомените на Руска Господинова Попкостова – правнучка на Господин Попкостов – един от активните дейци на Революционния комитет. Според нея първото идване на Левски в селото е било на Димитровден 1870 г. Най-напред Левски участие в църковната служба и дори пял, след което придружен от поп Коста отива в дома му, където бил основан комитета.

           В статия на музеен работник Димитър Донев от музея в Тополовград  (В. „Народен другар”, 27, 3 март 1987 г.) същото събитие се отнася към Димитровден на 1869 г. Освен това там се казва, че Левски „вероятно е подготвил почвата за създаване на таен революционен комитет”.

        Въз основа на друго предание пък се казва, че дошъл като „косач”. Целта му била да „търси връзка с будни, учени жители на селото.”

        Кога е идвал за втори път в статията на Д. Радева не се посочва. Идването му било под прикритието на „началник на ловците”. За целта проверил дори пушките на ловджиите, включително и турците-ловджии. Но всъщност истинската му цел била да провери как работи комитета.

       Според Д. Донев второто посещение на Левски в Минечево е през 1871 г., когато облечен като „турско заптие”, дошъл да провери пушките на ловджиите. Тогава именно бил основан и революционния комитет в къщата на свещениците Гочо и Господин поп Костов.

        И третото посещение според Д. Радева било през лятото на 1872 г., когато престоял три дни и напуснал селото като косач, заедно с други косачи  от селото. За трето посещение в статията на Д. Донев не се споменава.  

          Не отричам възможността Левски наистина да е идвал три пъти в Минечево. Дори смятам, че е много вероятно да е минавал повече от три пъти, тъй като селото е на пътя му на отиване и на връщане от Цариград. Смятам  обаче, че има неясноти около посочената последователност на посещенията му, които се дължат на различията в преданията.

          Ако проследим движението на Апостола, т.е. направените от него три обиколки в България, се налага да направим пренареждане на посещенията му в Минечево, като се вземат пред вид и спомените на съвременниците. Разбира се, те не трябва да се пренебрегват, но към тях трябва да се подхожда по-внимателно. Защото много често едно и също събитие се описва по различен начин – понякога неволно, понякога съзнателно.

         С голяма доза сигурност може да се твърди, че първото посещение на Левски в Минечево, е станало още около Коледа, т.е. през декември 1868 г. Както е известно, Левски осъществява първата си обиколка, като отпътува с кораб от Румъния на 11 декември 1868 г. и се връща там на 24 февруари 1869 г. След няколкодневно пътуване той стига в Цариград, където след кратък престой започва обиколката си. По време на тази кратка по време, всъщност разузнавателна обиколка, Левски поставя задачата за основаване на революционни комитети във всички селища през които е минал. Най-вероятно така е постъпил и в Минечево, което се намира на пътя му към вътрешността. Предполагам, че като първо, посещението е станало в много тесен кръг. Тъкмо затова за него никой не споменава. 

          Второто посещение е станало най-вероятно през лятото на 1869 г., когато Левски прави втората си обиколка (1 май – 27 август 1869 г.) и обикаля главно селищата през които е минал при първата обиколка. Това идване между другото се потвърждава от спомените на дядо Господин Бозаджията (записани от внука му Господин), в които се казва, че Левски идвал в селото през лятото на 1969 г., облечен „в турски дрехи и фес”, като преди това е бил в с. Голям манастир на среща с младежи от околните села и дал инструкции. Тази подробност не изглежда на измислена, което дава основание да я приемем като достоверна.

       Това може би е същото посещение, неуточнено по време, в статията на Д. Радева, при което Левски се явил преоблечен като турско заптие и направил преглед на пушките на ловджиите от Минечево, включително и на някои турци. Но при това посещение също не е основан революционния комитет. Тогава Левски не е дошъл да провери как работи революционния комитет, а как върви подготовката за основаването на революционен комитет.

        В известната статия на свиленградчанина Александър Кипров (сп. „Ловец”, 1930 г.) се твърди, че второто посещение на Левски в Минечево станало през лятото на 1871 г. на път за Цариград, преоблечен като заптие, което проверило пушките на ловджиите. Тогава според него е основан революционния комитет в Минечево. На другия ден дори бил организиран лов, с участието на трима турци, при който били убити 2 сърни, много зайци и един глиган. Цялата ловна дружина се отправила към Свиленград, където вечерта било организирано угощение. Левски и още двама местни младежи се отделили незабелязано и основали местния революционен комитет в къщата на Димитраки Бояджиоглу.

         Сам по себе си този разказ е много правдоподобен и е напълно в стила на Левски. Но около това посещение има неяснота. Най-вероятно годината е сбъркана. Ако е второто посещение, то означава, че е било през лятото на 1870 г., т.е. то е предшествало основаването на комитета на Димитровден.

         Ловът обаче е твърде съмнителен. Първо, такъв лов посред лято е невъзможен, освен ако приемем, че „заптието” бракониерства. Но не е за вярване Левски да организира такъв показен лов!  Дори да е така, кой убива глиган по това време? Освен това противоречи на твърдението от много източници, че комитетът в Минечево е основан по Димитровден. В нито един спомен не се твърди, че комитетът е основан през лятото. Ето защо това посещение на Апостола в селото не може да бъде свързано с основаването на революционния комитет.

Очевидно за истинското основаване на комитета, Левски идва в Минечево трети път. Този трети път може наистина да е на Димитровден през 1870 г., тъй като след 26 май 1870 г. той се установява трайно в България и започва усилена работа по основаването на комитети. Тогава обикаля всички селища в които е минал преди това.

         След службата в църквата „Св. вмч Димитър”, т.е. на патронния празник на храма, се провежда учредителна сбирка в дома на поп Господин Попкостов (Костадинов). Според някои спомени преди това Левски е посетил дома на Петър и сина му Господин Граматикови. А според разказа на дядо Господин Бозаджията, след учредителното събрание Левски нощувал в бозаджийницата му, където имало скривалище. То било под тезгяха, където имало два 200-литрови кюпа (делви) за боза. Имало „три изхода: към пътя, към плевнята и към глуха пътека край училището.”

Очевидно Левски е посещавал Минечево многократно. Тъкмо по тази причина според мен се е получило смесването на събитията в различните спомени. Освен всичко трябва да се подчертае, че в съответствие с изизкванията на конспирацията, редовите членове на организацията не са били много запознати с организационните проблеми, по признание на някои от малкото оцелели. Това разбираме от едно писмо Петър п. Христов Нейков (Петър Попов) – един от най-интелигентните орловдолци до Диньо Божков. През 1930 г. той разпитва все още живите свидетели на събитията – дядо Господин Бозаджията, дядо Христо Чюмпирев и дядо Колю х. Попов, които били сред най-младите членове, но не „най-видните”, т.е. не сред ръководителите. Те изрично подчертават, че някои решения се вземали „скрито от тях”. По тази причина е възможно, за някое от посещенията на Апостола да са знаели съвсем тесен кръг от хора. Във връзка с това се налага още едно уточнение. Макар, че по традиция всички използваме термина „революционен комитет”, което не е много прецизно, когато става дума за общия брой на членовете. В такива случаи е по-правилно да се използва по-широкото понятие „революционна организация”. Членове на комитета, ръководното тяло на организацията, са съвсем тесен кръг от хора – „най-видните”, за които говорят разпитаните старци. И още нещо показателно. Когато турците преследват революционни дейци, не случайно най-напред търсят „комити” (от комитет) и после редовите членове. И най-напред тях избиват. Това, макар и не чак толкова важно, все пак трябва да се знае, защото на него също така се дължат много от различията в спомените.

Колко пъти Левски е ходил тайно до Цариград никой не знае. Затова и никой не може да каже колко пъти се е отбивал в Минечево. Но фактът, че в селото имало изградено скривалище, подсказва, че може би при всяко свое пътуване той е нощувал в селото. Впрочем, във връзка с това аз се присъединявам към извода на Д. Донев, че в Орлов дол Левски се чувствал на сигурно място.

         В края на краищата колко пъти Левски е бил в Минечево не е най-важното. По-същественото е, че за него селото е било важно от гледна точка на бъдещата революция и че той гледал на селото и на революционната организация като на сигурна брънка на Вътрешната революционна организация в България. И както се вижда, работата която се извършила тук, дала отлични резултати – създадена бил една от най-многобройните революционни организации в Южна България. Нещо повече. Разпитаните от Петър Попов старци разказали, че някои членове на комитета ходили в Новозагорското село Голямо гюмлий  на гуляй, но изказали съмнение, че правили „някакво съзаклятие.” Очевидно да положат основите на революционна организация.

         Като вземем пред вид, че за основаването на революционната организация в Мустафа паша Левски тръгва от Минечево, може да изкажем, че в определен смисъл селото е било нещо като средищен център за региона в организационно отношение.

          Господин Бозаджиев твърди в записките си, че дядо Бозаджия подготвил срещата на орловдолски ловджии с ловджиите от Мустафа паша през септември 1871 г., като отива там предварително. Вече стана дума, че Левски отива там след лов с цялата ловна дружинка от Орлов дол. Очевидно той е бил най-подходящ тъй като постоянно ходел там да продава боза. Видимият повод за пътуването му бил да купи две крини просо, от които се прави боза. Само че не други, а точно Станко Разбойников и Димитраки Бояджиоглу – бъдещите водачи на революционната организация, му съдействат да купи просото. Без съмнение той е изпълнил и куриерска задача. Каква точно най-вероятно и той не е знаел, ако е пренесъл някакво писмо, както обикновено практикувал Левски. Едва ли, като един от младите членове,  е бил толкова просветен в делата, за да подготвя срещата, чиято цел всъщност е била създаването на революционна организация в града. Тъкмо затова той говори за среща на ловджиите в присъствието на Левски. От статията с сп. „Ловец” е известно, че в разгара на мохабета Левски, Разбойников и някой си Димитър Новаков се измъкнали незабелязано и отишли в къщата Бояджиоглу, където в присъствието на 25 души била основана революционната организация.     

          Смятам за справедливо тук да спомена едно име, което срещнах единствено в писмо на Петър Попов. Става дума за някой си Руси Търлев. Според старците никой не знаел къде ходел и какво правел. Работел „много скрито и тайно”. Какво правел знаели само „чорбаджилята”. Хората даже му се подигравали и казвали че бил „издърван човек”. Този Руси може и да е бил особняк, но очевидно съзнателно е преигравал за прикритие. Не случайно тъкмо „изтървания” Руси турците най-много „дирили и му взели саалъка (?), че бил взел Балкана за Русия.”

          Във връзка с основаването на революционния комитет в Минечево има един недостатъчно изяснен въпрос, който се нуждае от проучване. В спомените си Диньо Божков много пъти споменава името на архимандрит Доситей Ковачев, който е пребивавал в селото (очевидно нееднократно) във връзка с борбата срещу гърцизирането на населението. Както по-късно, в към края на XIX в. сам Доситей Ковачев казал на Д. Божков, при едно от гостуванията си в Минечево, престоял у дома на баща му Иван Божков 40 дни. Фактът, че Д. Божков не го е запомнил, означава, че е бил в селото и преди Освобождението, когато Диньо е бил пеленаче, или пък още не е бил роден. Но Д. Ковачев е известен не само като духовник. Той е един от най-верните съратници на Левски. (Не случайно на негово име е кръстено село – Доситеево.) Следователно е логично да се предположи, че е съдействал на Апостола за организирането на революционния комитет в селото. За съжаление никъде – нито в известните ми спомени, нито в някакви други документи свързани с дейността на Левски, за основаването на революционния комитет в Минечево не срещнах името му.

        Впрочем, дори заслугата на Д. Ковачев да е само тази, че е довел до успешен край борбата против гърцизирането на населението на Минечево, той заема важно място в историята на селото. Защото борбата срещу този вид асимилация е толкова важна, колкото борбата за политическо освобождение. Не ми е известно дали на негово име е кръстена улица в селото. Ако няма е редно да се наименува. Между другото такава би трябвало да има и на името на Диньо Божков.

+++++++++++++++++++++++++++++++

          За съществуването на многобройна Революционна организация и активен комитет подсказва едно важно събитие, което за съжаление има твърде печален край. Събитие, при което турците изливат цялата си злоба върху членовете му предчувствайки края на господството си. Случаят е следният (според информацията съдържаща се в някои писма до Д. Божков и от разкази на дядо ми Петър Господинов Бозаджиев – син на дядо Бозаджия и вуйчо  ми Господин):

          Когато чули за боевете при Ст. Загора по време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. селяните от Минечево сметнали, че краят на робството дошъл, може би поради слаба информираност. Какви действия точно е предприел революционния комитет не е много ясно. Прогонили турските управници или са се държали много предизвикателно с тях, не се знае.  Във всеки случай е станало нещо прибързано и очевидно недобре обмислено. Както е известно войната не свършва с битките край Ст. Загора. След оттеглянето на руските войски на Шипчанския проход, турците подложили населението в Тракия на жесток терор. Затова реагирали бързо, като пратили в селото редовна войска.

        Дали обаче е щяло да се стигне до този погром, ако е нямало една друга коварна намеса – на Одринския гръцки владика? В едно писмо до Д. Божков от 1939 г. поп Георги твърди, че тази акция на турците станала с неговото активно съдействие. Коварният владика добре преценил, че случаят е много удобен да си отмъсти на „минечевци”. Той не могъл да им прости, че се отцепили от Одринската епархия, която продължавала да се числи към гръцката Патриаршия. И двамата свещеници от селото обаче не се смятали за „патриаршисти”, а за „екзархисти” и се присъединили към новосъздадената Българска екзархия. Тук трябва да припомня, че точно на етнически принцип се определяла принадлежността на селищата – към гръцката Патриаршия селищата с преобладаващо гръцко население, а към Екзархията – с българско население. Ето защо гръцкия владика в Одрин искал толкова много да погърчи чисто българското Минечево. Естествено не успял.

Преминаването към Българската екзархия означавало, че няма да се събира владичина за гръцкия владика. Това съвсем вбесило алчния владика. Във връзка с това поп Георги пише дословно: „Това изглежда е озлобило гръцкото духовенство много против тях, за да ги наклевети пред турската власт, която обявява селото за комитско и излавя по-събудените 47 души начело с двамата свещеници и ги избесва до един в Мустафа паша.”

        Оказва се, че тези мъже не са 47, а 64 (дядо говореше за 40) били арестувани за една нощ, както казваше дядо “по бели гащи”. За късмет тази вечер баща му – дядо Господин Бозаджията не си бил вкъщи, а в околни села да продава боза, та “откачил кожата”. Казваше, че всички били навързани и закарани в Одрин. В други спомени се казва, че били откарани в Мустафа паша. Всъщност объркването идва оттам, че арестуваните наистина най-напред били откарани в Одрин и всичките светкавично осъдени на смърт. Част от тях били обесени там, а 40 души Мустафа паша. На пръв поглед това ми се струваше толкова невероятно, че го възприех само като легенда. Наистина такава жестокост трудно може да се възприеме от нормалния човешки мозък!

          За съжаление „легендата” се оказа зловеща истина. Когато впоследствие се сдобих с архива на Диньо Божков, попаднах на оригинала на списъка, по който имената са упоменавани по време на църковна служба. Изпратен му е от поп Георги през 1943 г. Написан е на гръцки език. Открит е през 1936 година в една черничева хралупа в двора на старата къща на хаджи поп Георги. Оказва се, че на този списък имената са 50. Но в началото на един от преписите на машина моят родственик е добавил на ръка следната приписка: ”Избесени са били повече от 60 души, но запазени са само имената на следните:”…, след което се изреждат.

       Силно впечатлен от тази трагедия, в памет на загиналите, Д. Божков поръчал метална плоча в притвора на църквата на с. Орлов дол, която може да се види и сега. Това се разбира от една малка негова собственоръчно написана бележка: „Списъкът е предаден (прехвърлен – б.м. Д.Л.) на металическа плоча, окачена у входа на църквата в селото за спомен”.

Покрай разказа за обесените, дядо говореше за един също така трогателен случай с поп Коста, който от наивност предал неволно сина си Гочо на турците и който бил обесен пред очите му. Разбира се, с „помощта” на кования гръцки владика, който го подлъгал.

Няма да преразказвам това събитие, първо, защото то е описвано и разказвано многократно и защото самият акт на обесването е описан така, че действа много покъртително! Както пише поп Георги, поп Коста се върнал в селото покрусен и „през всичките останали дни от живота си е плакал и не намирал успокоение в нищо, затуй, че сам предал сина си да бъде обесен.”

Заради тези зверства обаче, се изкушавам да добавя още няколко изречения. Като професионален историк, аз не съм срещал такъв случай, макар през ръцете ми да са минали хиляди страници, отразяващи изстъпленията над българското население по време на турското робство. Можем ли да си представим, какво означава, да се затрият над 64 или 67 живота на здрави, работоспособни мъже в едно село, по такъв жесток начин. Това е чудовищно. Във връзка с това някак натрапчиво ми се втълпява в главата мисълта за поведението на зверовете в природата. Когато хищниците нападат стадо беззащитни животни, изяждат само едно от тях. Не унищожават всички. Следователно тези, които са извършили това злодеяние са по-големи зверове от истинските. А как изглежда това зверство, на фона на налаганото днес от Европейския съюз хуманно отношение при коленето на  животните, дори специално оглеждани за месо?

Позволих си това отклонение, заради възмутителните опити на някои днешни политици, че и от пишман историци, да омаловажават подобни събития от времето на робството, за да не се насаждала омраза между българи и турци. А в същото време правят точно това, като сравняват т.н. възродителен процес с геноцид. Да вземат речника за чужди думи и да прочетат какво значи геноцид – „унищожаване на отделни групи от население по расови, етнически или религиозни мотиви.” Ето този случай е типичен пример за геноцид. А що се отнася до мирното съжителство, аз нееднократно съм писал и казвал: Ние трябва да живеем мирно, без омраза, въпреки миналото. Защото никой от нас, съвременниците не е виновен за случвалото се някога. Но трябва да го знаем, за урок – нито да омаловажаваме, нито да преувеличаваме събитията в нашата история. Тъкмо хората, които не познават миналото и не знаят какво е геноцид, наричат така възродителния процес. 

                                                                  Ст. н. с. д-р Дечко Лечев – историк

                                                                  Гр. Шумен

                                                                  GSM – 0898340237"

Наш почитател пита...

"Feb 9, 2012 09:11 AM


                       Здравейте хора!
        Интересувам се дали мога да поговоря със някой от селото, който да е запознат със историята на селото, говоря за периода преди освобождението на България.Дали е имало в селото фамилия Михалеви(знаем,че човек на име Михал Иванов Михалов(имал е трима сина-Иван,Слави,Илия и дъщеря-Доса) е бил обесен в периода 1870-78.)? "

     Понеже нашият почитател не е дал начин за връзка с него,моля,който има информация или се сеща за начин по който да се научи нещо по въпроса - да пише в коментари тук! 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Министерство на околната среда и водите
Регионална инспекция по околната среда и водите-Стара Загора



Р Е Ш Е Н И Е № КОС - 01 - 3982 - ПРК/2012 г.

Процедурата по раздел III от Глава шеста "Екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда'' от Закона за опазване на околната среда за инвестиционно предложение "Разработване на кариера за добив на кварцови пясъци от находище Орлов дол - изток" в землището на с. Орлов дол. общ. Тополовград е започнала с внасяне в Регионалната инспекция по околната среда и водите Стара Загора на уведомление (вх. № 3982/19.12.2011 г.) от възложителя "ДАК - консулт" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, раойн „Витоша", ул. „Казбек" N 51 А.
Инвестиционното предложение е разположено в защитени зони „Сакар" с код BG 0002021 по Директивата за опазване на птиците и „Сакар" с код BG 0000212 по Директивата за местообитанията. На основание чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (обн. ДВ. бр. 77 от 09.08.2002г., изм. ДВ. бр. 64 от 07.08.2007г.) и чл. 2 ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /Наредбата/, утвърдена с ПМС № 201 от 31.08.2007 г. (обн. ДВ. бр. 73/2007г., изм. ДВ. бр.81/2010 г., изм. ДВ. бр. 3/2011 г.) инвестиционното предложение подлежи на оценка на съвместимост с предмета и целите на опазване на защитената зона по чл. 2 ал. (1) т. 1 от Наредбата.
Уведомлението за инвестиционно намерение е подадено в РИОСВ Стара Загора с вх. № 3982/19.12.2011 г. Към него са приложени актуални скици на имотите, в конто ще се реализира инвестиционното предложение с координатите на определящите точки от кадастрална карта и документи, доказващи уведомяване на обш. Тополовград и кметство с. Орлов дол и на засегнатото население, съгласно изискванията на чл. 4, ал. 2 на Наредбата по ОВОС.
За защитена зона „Сакар" с код BG 0002021 по Директивата за опазване на птиците е издадена Заповед № РД - 758 от 19.08.2010 г. на Министерството на околната среда и водите, обнародвана в ДВ бр. 72/14.09.2010 г. В т. 6.4. от горецитираната заповед се забранява разкриването на нови и разширяването площта на съществуващи кариери, рудници и мини, с изключение на тези, за които към датата на обнародване на заповедта в ..Държавен вестник" има започната процедура или са съгласувани по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие.
Въз основа на изложеното по-горе и на основание чл. 2а, ал. 2 от Наредбата за
ОВОС.

РЕШИХ:

Прекратявам процедурата  по глава шеста от ЗООС
за инвестиционно предложение "Разработване на кариера за добив на кварцови пясъци от находите Орлов дол - изток" в землището на с. Орлов дол, общ. Тополовград, с възложител "ДАК - консулт" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша", ул. „Казбек" N 51 А.

Решението подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред .Административен съд Стара Загора по реда на АПК.


ннж. ПЕНКА НАЧЕВА
Директор па РИОСВ Cmapa Загора
Дата: 12.01.2012 г.

Добив на кварцови пясъци от находище „Орлов дол - изток"

ДАК-консулт

О Б Я В А до заинтересуваните лица и общественост На осиоваиие чл.4. ал.2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за въздействието върху околната среда, фирма ..ДАК-консулт" ООД. гр.София. ул...Казбек" 51А СЪОБЩАВА на заинтересуваното население, че има инвестиционно предложение: Разкриване иа кариера за добив на кварцови пясъци от находище „Орлов дол - изток", което се намира в землището на с.Орлов дол на около 4.0 км източно от селото, на около 7.0 км северозападно от гр.Тополовград и около 5.0 км северно от с.Хлябово. На север границата е асфалтовия път свързващ с.Орлов дол с гр.Тополовград, а на изток пътя от гр.Тополовград за Стара Загора. Добивът на пясъците ще става в два участъка – „Ханчето" и „Радичев рът". За контакти: Иван Марков. гр.София-1618. ул.„Казбек"№51 А, тел.02/8552731. Писмени становища и мнения се приемат в РИОСВ гр. Стара Загора. Приложение: Информация по чл.4. ал.З от Наредбата за ОВОС. Дата: 15.12.2011 г Д.Маркова-управнтел на ДАК-консулт ООД

Честита Новата 2012 година !

На всички орловдолци желая здраве и успехи!

Нека през новата година бъдем по-добри българи и родолюбци,

а Орлов дол стане по-добро за живеене,за труд и отмора,за гостуване място !

Пожелайте и Вие нещо...