Отскочи, Боже - поможе!
Ние отидохме в тоя нашия брат, нина-господина,
среднощом, полунощом,
златни му порти похлопахме, потропахме.
Ние не го заварихме ни пиян, ни сънен,
ний го заварихме на Божа и вишна трапеза -
яде и пие и се боговишно моли.
Ние му отидохме добри гости коледарци,
мало го полошихме, повече го развеселихме.
Той скочи, та се врадва, вбрадва,
та ни дари добра дара, вит-превит кравай,
на кравая кръст Божи дукатци.
Това дукатце, ако му се метне-пометне,
кощовца, воловца, стрежени овчици, козици,
сребърце му се е вяло-превяло,
през праг поковало,
по Ивановден дебелите ледове,
бързите воденички.
Всичка дружина да рече: "Амин!" (Амин!)
Тоя наш брат, нина-господина,
дето ни е тачил, та подарил
добра дара - вит-превит кравай,
така и него го е тачил добър вишен Господ,
та го е дарил добри синове,
доброчестни дъщери,
чифт воловци, млечни кравички,
родо родилки, бързи кобилки.
Де бягали, та стигнали
на високата могила,
дето Млада Бога делба дели - злато и сребро.
На кой брат се падна лъжица и паница,
на тоя нашия брат, нина-господина,
се падна килце, килце и половина.
Той впрегна колесник, че кола го не приема...
Всичка дружина да рече: "Амин!" (Амин!)
Тая бяла ръка, дето е заваляла-замесяла това бяло тесто,
да има, да й доходят от девет-десет села
със жълта бъкличка,
да й целуват ръка и коляно,
от година на година да венчава,
от месец на месец да кръщава,
от неделя на неделя да облича.
Той се отнесе-понесе
като кит по гора, като лед по вода,
сокол из височина, риба из дълбочина,
като божа и вишна гъркинка
с пъстро перце напред голям свирек...
Всичка дружина да рече: "Амин!" (Амин!)
Това зрънце, дето се е вяло, засяло,
малка му нива - купнец,
среди нива - дъбчец,
дъбчец - люлчица,
люлчица - момчец,
като бащин златен пръстенчец!
Баща му го гони из червениките кози,
той бяга из белоликите моми
като всички бащи на млади години.
Ние не знаем да славим -
Бог знае да слави!
Да ви е велик и честит! Амин! (Амин!)
Орлов дол, Тополовградско; коледарска благословия - "слово",която се "нарича" от старейшината в семейството пред коледната трапеза (Архив КБЛ-ВТУ); полошихме - разсърдихме; вбрадва - обрадва, кощовца - според инф. кокошка; родо родилки - според иннф. овце родилки; от неделя на неделя да облича - според инф. да кръщава.
А Вие знете ли други? Споделете ги в "коментари"!
Абсолютно едно към едно със текста,който имам от моя баща,който го е записал от своя калеко дядо Стоил!
ОтговорИзтриванеАбсоютно същото го казваше и дядо ми Желю Кунев Андронов,целия текст,страшно бързо го рецитираше без да се запъва и всичко се разбираше, казваше му "славото",освен него знаеше и за все отделен член на семейството примерно за всяко дете наричаше по различен начин.Знам че от малък е бил от коледарите.
ОтговорИзтриванеПоздравления за блога и за това невероятно слово,което споделихте с нас, важно е да се чува словото и да има свобода над него.Хареса ми за килцето,което ще се падне. Определено е страхотно това стихотворение и се радвам че ни пишете.Странно е как съвпада този текст други написани, да не са се познавали по някаква линия и предавали писанията си?Има много смисъл във всеки един ред и строфа и ако се замислим може да станем по добри и да даваме на другаря си повече.
ОтговорИзтриване