ЗДРАВЕЙТЕ
Това е един скромен опит да се събират информации за с.Орлов дол - минало, настояще, традиции, история, документи, снимки и всичко, което Ви дойде наум, свързано със селото и неговите бивши и настоящи жители.
Не мисля, че мога сам да се справя и разчитам на всички, които знаят нещичко за селото, затова Ви моля ако знаете нещо,което считате, че е важно - напишете в "КОМЕНТАР" след някоя от статиите, към които считате, че се отнася или ми напишете лично съобщение.
Добре ще е и да напишете името си ... и станете последовател на блога,следете го!
Нека направим Орлов дол известно в България и света!
Здравейте и моето детство мина в това приказно селце.Преди 4години си отиде баба а тази пролет и дядо ни напусна. Мир на душите им.Винаги когато мога се връщам в дядовата къща тя винаги ще ни събира. Знаете ли че има и друга известна личност освет чичо Коста и това е ген. Люцканов Главнокомандващ на сухопътните войски преди няколко години
ОтговорИзтриванеРазкажете за Иван Калчев. Народен певец. Никъде няма нищо от и за него.
ОтговорИзтриванеЗнаете ли нещо за Петкана Захариева.
ОтговорИзтриванев книгата на Борислав Геронтиев пише следното за нея. На север от Сакар планина , вьрху две чуки е разположено малкото селце Чукурово. там преди много години се заселили два големи рода, Захариевият дошал от Воиводово, а Минечевският от Орлов дол.
В дългите зимни вечери, баба Петкана пеела със тънкия си и силиен глас Момчил си конче водеше, Грозданка ходи по двори, Пенка воивода..
На наи малката внучка на баба Петкана било съдено да разнесе славата на двата големи рода от село Чукарово. На 8ми март 1946 година по Радио Стара Загора за прав пат прозвучава гласът на младата тогава народна изпълнителка Петкана Захариева...
По стечение на обстоятелствата у аз за пръв път я чух по радио Стара Загора с песента и за Стоян воивода, заедно с Колев ( не успях да чуя първото му име) Ето част от текста на тази страхотна песен ( ако някой го има целия моля да го запише, аз в бързината успях да запиш само част)
Кога си Стояна хвърлиха
в тая тъмна темница,
в тия хладни зандани,
дето се човек не мярка,
дето се пилци не чуват.
И ето век девет години
първото пиле как чувам,
това ми сиво гълъбче,
моята мила майчица....
Това ми сиво гълъбче
пак се на човек превърна,
на Стоянова майчица,
тя си на прага стедеше,
ситни си солзи ронеше
и си за Стояна мислеше....
Че лесно ли е на майка
с чедо да се разделя...