Диньо Божков
Цанко Живков сп."Литературен форум",бр.12/2000г.Диньо Божков е роден в годината на Априлското въстание, доживява 90-тата си годишнина и автобиографията си е озаглавил “Щастлив живот”. Без себеирония в тия думи, тъй като наистина смята дългия си живот изпълнен с дълбока удовлетвореност от свършеното.
Д. Божков е един от Симеон-Радевите строители на следосвобожденска България, но днес за живота и делото му се знае твърде малко, за да не кажа никак. Роден е в бедно семейство в с. Минечево, сега Орлов дол, Тополовградско, и из тоя дол е изхвръкнал един истински орел на българската книжнина, култура и просвета. Едвам оцелява от тифус в 1902 г., през Междусъюзническата война 1913 г. куршум пронизва червата му, и по-късно на няколко пъти животът му виси на косъм, но явно Диньо е роден под щастлива звезда; идва с мисия и я изпълнява докрай. В тая връзка отделно изследване заслужава темата за подготовката и качествата на личността, за способността на даден човек да надмогва и най-трудните мигове на своето или общественото битие и да ги превръща в благотворство и успехи, да обръща злото в добро, отчаянието - във вяра и готовност за действие.
Диньо БожковД. Божков е завършил Самоковската семинария, сетне Казанската духовна академия и дълги години е гимназиален учител и училищен инспектор. Това би изпълнило всеки живот, но не и Диньо-Божковия. Той е от по-друга, от кройката на възрожденците. Запознал се още на младини с възгледите на руските философи и писатели Василий Розанов, Владимир Соловьов, Дмитрий Мережковски, той става сърдечен приятел и горещ привърженик на Григорий Петров. Прегръща като свое верую неговите проповеди за мисията на интелигенцията да просвещава и облагородява народните маси; за ролята на евангелските истини и християнските добродетели в живота на всеки; за апостолския дълг на черквата и свещениците да отнесат сред хората и превърнат в духовна храна словото, примера и делата на Христа. Д. Божков издава сп. “Духовна пробуда”, в което освен руските си учители и приятели привлича за сътрудници Иван Вазов, Константин Величков, Стоян Михайловски, Николай Райнов. С Елин Пелин съставя учебници по вероучение; пише и свои авторски книги, сътрудничи на почти всички вестници и списания, а преди и по време на Втората световна война е основател-редактор на масовите вестници “Вчера и днес” и “Вечер”.
Огромното му културно дело се състои в превеждането на български, издаването и разпространението в близо 600 000 екземпляра на 40 книги от Григорий Петров - най-доброто, което е създал този нов апостол на Христа и християнските ценности и добродетели, влюбения в българската земя и народ, на които е посветил поредица от своите книги.
За да определи себе си щастливец и дългия си живот като щастлив - едно от големите основания на Д. Божков е, че е познавал и работил заедно с цяло съзвездие български и руски първенци на духа и перото. Част от спомените му за тях съставят предлаганата от университетското издателство “Св. Климент Охридски” книга.
Уважаеми Орловдолци,
ОтговорИзтриванеПиша ви по повод призива за събиране на сведения за миналото на с. Орлов дол. Преди всичко поздравления за почина. Това наистина е благородно и родолюбиво дело, което заслужава адмирации.
Може би е редно най-напред да се представя. Казвам се Дечко Лечев – доктор по философия, старши научен сътрудник по история, директор на Шуменския музей повече от 22 години, от 4 години пенсионер.
Откликвам на призива ви, защото аз съм потомък на два орловдолски рода, по майчина линия, а и смятам, че мога да бъда полезен. Дядо ми Петър е от Бозаджиевия род. Баба ми Стояна е от Божковите (Божколар). Преселили се в с. Ветрище на (12 км от Шумен) през 1929 г. Между другото може да се каже, че съм „пълнокръвен тракиец”, защото родовете на баща ми пък произлизат от харманлийското село Българин.
Тъй като в момента събирам информация за родовете си, реших да потърся информация за Орлов дол и в интернет. В селото съм идвал съм два пъти. Първият път на родовата среща на Бозаджиеви през 1983 г., на която присъстваха над 130 души. Спомням си, че тя беше събитие за цялото село. Ето защо с изненада установих, че в списъка на родовете липсват и двата ми рода. Не знам каква е причината. Няма да се обосновавам, но смятам, че те имат място в историята на селото. Особено род Божкови от който е произлязъл Диньо Божков. Още повече, че в страницата за Орлов дол за него има специална статия, което е много похвално. Не можах да разбера кой е авторът на статията, но ще си позволя да направя някои важни уточнения. Имам основание за това, тъй като не само че съм негов родственик, но и защото доста време отделих да проуча както живота, така и делата на Д. Божков. Плод на този ми труд е книгата, на която сте поместили снимка на корицата. От встъплението в статията се подразбира, че личността и делото му са в забвение, с което не съм напълно съгласен.
Най-напред искам да спомена, че в началото на 90-те години аз преиздадох книгата на Григорий Петров „В страната на белите лилии”, която през 20-те и 30-те години Д. Божков превежда от ръкопис и издава над 10 издания. Едно доста голямо количество от преиздадената от мен книга се разпространи от Българо-финландското дружество.
Може би е малко известно, че още по времето на Д. Божков книгата е преведена дори на турски език. Нещо повече. Една съвременна изследователка от Анкарския университет (която лично ме потърси и с която поддържам контакти) твърди, че книгата е издавана в Турция към 40 пъти, а самата тя проявява голям интерес към живота и делото на Д. Божков.
Определено смятам, че книгата „Съприкосновения с личности на духа и перото” е също един начин да се провокира интерес към него? Етиката обаче изисква, когато се говори за някаква книга да се посочат хората, които са работили по нея. Да, Д. Божков е автор на спомените и аз съвсем акуратно оставих името му на корицата като автор на книгата. Само че спомените се нуждаеха от сериозно прецизиране, което аз направих. Тъй като той не е имал намерение да ги издава в книга, не ги е подготвял за печат. Както сам пише, ги е писал „без предварителен план”, затова не са систематезирани. Изрично е поръчал на сина си спомените му да не се издават, защото са само за сведение на семейството. Ето защо заглавието на книгата е измислено от мен. Освен това книгата не е само спомени. Там има точно 40 страници мой текст – увод, биографични бележки и разсъждения върху религиозно-философските му възгледи, без които нито личността му, нито житието, нито творческата му дейност биха били пълно представени. ......
......Не зная какво би станало с богатия му личен архив, ако се бях разминал с големия шанс да сваря жив сина му Георги Божков (Бог да го прости!), чрез когото се добрах до него, на тавана на една къща във врачанското село Кунино. Сега това богатство от национален мащаб е на точното място – в Централния държавен архив и е достояние на интересуващите се научни кръгове.
ОтговорИзтриванеЛичната му библиотека, в която има изключително редки издания от руски и български учени и писатели (голямата част с автографи) се намира в библиотеката на Регионален исторически музей – Шумен. Ползва се от специалисти от катедра „Руска филология” на ШУ „Епископ Константин Преславски”. Защо в Шуменския музей е ясно. Като директор на музея аз направих всичко възможно да я изкупя, с цел да я спася. Тук е мястото да споделя с орловдолчани, че няколко години преди да почине, Д. Божков искал да подари библиотеката си на читалището в Орлов дол. Някой „умник” обаче, (вероятно партиен функционер) казал, че не искали подарък от поп. Макар, че нито той е поп, нито книгите са религиозни. Какво да се прави?
Бих искал да внеса още едно уточнение във връзка с трагичното историческо събитие – обесените мъже от селото през 1877 г. Плочата в притвора на църквата е поръчана от Диньо Божков, което се вижда от една малка негова собственоръчно написана бележка: „Списъкът е предаден (прехвърлен – б.м. Д.Л.) на металическа плоча, окачена у входа на църквата в селото за спомен”. Не споменавам за броя на обесените, тъй като според различните извори е различен. На оригиналния лист, на който попаднах в архива на Д. Божков (и съм запазил!) са записани 48 имена. (Както е известно, списъкът е открит от Колю х. Попов в хралупа на дърво в двора му, през 1936 г. Списъкът е скрит от баща му поп Георги, но му е изпратен от свещ. Георги Попгеоргиев.) Има обаче и добавка от Д. Божков, че обесените са над 60 души. В друго писмо до него се съобщава, че били 68 души.
Искам да споделя, че Д. Божков вероятно е имал намерение да пише книга за Орлов дол. От кореспонденцията с хора от селото се вижда, че той иска да му изпратят сведения за историята на селото, за обичаите и фолклора и т.н. Намерих дори песни записани от моята баба, както и описания на обичаи.
Това е накратко, което исках да споделя на първо време. Разбира се не е всичко. Не зная каква е крайната цел на призива да се събира информация за Орлов дол. Да се направи село „Орлов дол известно в България и света” (както пишете) е амбициозна задача, която трябва да се материализира. Само чрез Интернет няма да е достатъчно. Въз основа на събраните нови сведения може би ще трябва да се допълни и разшири монографията за Орлов дол на Димо Бучков, като се превърне в сборник, колективен труд, за което бих съдействал. Освен това, ако се приеме, аз лично се ангажирам да напиша студия за Д. Божков, тъй като известните ми архивни материали за него са достатъчни като изворов материал за едно такова издание.
С уважение: Дечко Лечев
Гр. Шумен
Тел.:0898340237