Здравейте,
Наближава Коледа и всички се готвим за нея основно с менюто на масата и състава на компанията около нея.
Нека разнообразим Коледната вечер с една традиция - произнасянето на Коледното Слово от доайена/най-възрастния в семейството,"главата"на семейството/,преди да започне вечерята "по същество".Не е нужно Словото да се знае наизуст,може и да се прочете,макар че като малък мой дядо го рецитираше и съм си мислил,че това той си го казва от себе си...
Това е интересен момент,при който изживяването е като в църква.
Какъв е ритуалът:
Когато се подреди празничната маса,преди да се вдигне първата наздравица,старейшината на къщата произнася "наричане",което "освещава" трапезата.По време на произнасяне на Словото има моменти,в които тези,които са седнали около масата дружно се присъединяват с "Амин!" при произнасяне на думите:Всичка дружина да рече: "Амин!.Хубаво е вечерята са се прикади с тамян /защото той "гони дявола и нечестивото"от празничната трапеза,а тя е в чест на Рождество Христово...
В моето семейство това е традиция,която спазваме и повярвайте,след Словото човек се чувства някак по-празнично,по-пасторална е обстановката около масата,митичността на вечерта се засилва и всички са някак си по-задружни!...
На всички Честито Рождество Христово!

"Това е най-почитаният семеен празник, когато всички се събират около домашната трапеза на тържествена вечеря. На масата се нареждат девет постни ястия, като в някои региони броят варира и се поднасят седем или единайсет блюда, но числото задължително трябва да е нечетно. Характерни за този празник храни са вареният фасул, пълнени сарми или чушки с ориз, варено жито, тиквеник, ошав, чесън, мед, орехи, плодове. Приготвят се специални обредни хлябове, а жената, която ги меси трябва да е чиста и празнично облечена. Коледните хлябове се делят на три групи – в първата са тези за празника, които са украсени с кръст, кръг и цветове; втората е посветена на стопанството и украсата е свързана със земеделския и животновъдския труд; а в третата влизат витите краваи, които се раздават на коледарите.
По традиция в началото най-възрастният мъж в семейството прекадява вечерята, както и всички помещения в дома, за да бъдат прогонени злите сили. След това се пристъпва към обредното разчупване на погачата, като първото парче се нарича на умрелите, на Богородица или на Бог и се оставя под иконата. По време на вечерята не се става от масата, всички трябва да станат заедно, за да се роди житото. Друг обичай повелява трапезата да не се прибира през нощта заради вярването, че мъртвите идват да вечерят и да се погрижат за добруването на живите.
Важна роля на този ден играе отсеченото от млад мъж дъбово или крушово дърво бъдник. С него се поддържа огънят през цялата нощ. По това как гори бъдникът се гадае за плодородието през предстоящата година. Съществува и поверието, че запазената пепел от него има лечебна сила, същото важи и за някои от храните, поднесени в празничната вечер.
През деня по домовете обикалят малките коледари – момчета от 6 до 12 години, които изказват благопожелания и изпълняват кратки песни. Домакините ги даряват с краваи, орехи и сушени плодове. През нощта срещу Коледа тръгват големите коледари, които изпълняват обредни песни и наричания, посветени на всеки член от семейството. Те получават от стопаните коледарски кравай, а също и месо, сланина, боб, брашно, вино и др."/препечатано от друга публикация/
Ако нямате Словото: http://orlovdol.blogspot.com/2010/02/blog-post_5548.html


Моля,споделете с приятели чрез бутоните по-долу:

Разрушен е водопада под Казанчето!

Тази година водопадът под Казанчето бе разрушен от придошлата вода... и годините...
Вижте какво беше: http://vbox7.com/play:7fdc1b07 ,

а какво стана: http://vbox7.com/play:5d79d85d

Сигурно Казанчето пък ще стане по-дълбоко - не че някой знае колко е... http://vbox7.com/play:684715b2

Интервю с М.Боендруков

http://beroe.eu/article/01072010_2






http://www.blitz.bg/sport/article/116523

Копривщица 2010

105 изпълнители от община Тополовград на събора в Копривщица
105 изпълнители ще представят община Тополовград на Десетия събор на българското народно творчество – Копривщица 2010, който ще се проведе в дните от 6 до 8 август. Те ще изпълнят програмата си на 7 август, на Пета естрада, във времето определено за област Хасково от 14 до 19 ч.
Богатото фолклорно наследство на Тополовградския край ще бъде представено на сцената на Копривщица от 8 групи, от които 1 коледарска група – с.Хлябово, 6 женски певчески групи от селата Устрем, Радовец, Мрамор, Срем, Орлов дол, Хлябово и 1 група за автентичен фолклор от село Княжево, която ще представи обичая „Понца”. С 2 индивидуални изпълнения ще участва Тодор Николов – представител на ч-ще „Св.Св.Кирил и Методий” гр.Тополовград.
Участниците в Националния събор Копривщица 2010 от община Тополовград бяха одобрени в рамките на Народният събор „Света Троица 2010” , проведен на 22 май, край манастира „Св.Троица”, в който участваха 17 фолклорни състава и 4 индивидуални изпълнители от общината.
Тополовградската група, която ще се представи на Десетия национален събор на народното творчество е от най-големите от Хасковска област, което е едно от най-ярките доказателства, че в Тополовградския край, в полите на Сакар планина живее българския дух.

ПРОГРАМА
на изпълнителите от община Тополовград
Копривщица 2010
7 август 14-19 часа, Пета естрада

1.село Хлябово, община Тополовград
Народно читалище „Сакар”
Коледарска група
1.Калесала е Божа майка;
2.Изгряла е ясна звезда;
3.Посгодил се Янколо юнак


2. село Устрем, община Тополовград
Читалище „Пробуда- 1928”
Женска певческа група за автентичен фолклор
1.Дамян се конче седлае;
2.Мари Марино Маринке;
3.Драгано гьозел момне ле

3. село Радовец, община Тополовград
Читалище „Васил Левски 1934”
Певческа група
1.Мария, луда гидия;
2. Йовчо си стадо пасеше;
3.Ружо льо, ружо

4. село Мрамор, община Тополовград
Читалище „Пробуда”
Фолклорна женска група
1.Синко Стояне, Стояне;
2.Събрала е Янка ръсила

5. село Княжево, община Тополовград
Читалище „Развитие”
Фолклорна група
1. Обичай „Понца”

6. село Срем, община Тополовград
Читалище „Изгрев- 1927”
1.Събра ли ми са събрали;
2.Похвили се мари бяла Рада;
3.Слънцето трепти да зайде

7. село Орлов дол, община Тополовград
Читалище „Паисий Хилендарски”
Женска фолклорна група
Пеени хора
1.Радо бяло Раде;
2. Мама Тодоре думаше;
3.Помамил Иван Стадото;
4.Разлюляла се е Петранка

8. село Хлябово, община Тополовград
Народно читалище „Сакар”
Женска група за автентичен фолклор
1.Турчин през гора вървеше;
2.Пил Богдан вино червено;
3.Щеркольово хоро


9. град Тополовград, община Тополовград
Читалище „Св.Св. Кирил и Методий”
Тодор Николов
1. Разпуснал Киро, разпуснал
2. Рада е сено сбирала

Коледното "слово" на Орлов дол"

Отскочи, Боже - поможе!
Ние отидохме в тоя нашия брат, нина-господина,
среднощом, полунощом,
златни му порти похлопахме, потропахме.
Ние не го заварихме ни пиян, ни сънен,
ний го заварихме на Божа и вишна трапеза -
яде и пие и се боговишно моли.
Ние му отидохме добри гости коледарци,
мало го полошихме, повече го развеселихме.
Той скочи, та се врадва, вбрадва,
та ни дари добра дара, вит-превит кравай,
на кравая кръст Божи дукатци.
Това дукатце, ако му се метне-пометне,
кощовца, воловца, стрежени овчици, козици,
сребърце му се е вяло-превяло,
през праг поковало,
по Ивановден дебелите ледове,
бързите воденички.
Всичка дружина да рече: "Амин!" (Амин!)
Тоя наш брат, нина-господина,
дето ни е тачил, та подарил
добра дара - вит-превит кравай,
така и него го е тачил добър вишен Господ,
та го е дарил добри синове,
доброчестни дъщери,
чифт воловци, млечни кравички,
родо родилки, бързи кобилки.
Де бягали, та стигнали
на високата могила,
дето Млада Бога делба дели - злато и сребро.
На кой брат се падна лъжица и паница,
на тоя нашия брат, нина-господина,
се падна килце, килце и половина.
Той впрегна колесник, че кола го не приема...
Всичка дружина да рече: "Амин!" (Амин!)
Тая бяла ръка, дето е заваляла-замесяла това бяло тесто,
да има, да й доходят от девет-десет села
със жълта бъкличка,
да й целуват ръка и коляно,
от година на година да венчава,
от месец на месец да кръщава,
от неделя на неделя да облича.
Той се отнесе-понесе
като кит по гора, като лед по вода,
сокол из височина, риба из дълбочина,
като божа и вишна гъркинка
с пъстро перце напред голям свирек...
Всичка дружина да рече: "Амин!" (Амин!)
Това зрънце, дето се е вяло, засяло,
малка му нива - купнец,
среди нива - дъбчец,
дъбчец - люлчица,
люлчица - момчец,
като бащин златен пръстенчец!
Баща му го гони из червениките кози,
той бяга из белоликите моми
като всички бащи на млади години.
Ние не знаем да славим -
Бог знае да слави!
Да ви е велик и честит! Амин! (Амин!)


Орлов дол, Тополовградско; коледарска благословия - "слово",която се "нарича" от старейшината в семейството пред коледната трапеза (Архив КБЛ-ВТУ); полошихме - разсърдихме; вбрадва - обрадва, кощовца - според инф. кокошка; родо родилки - според иннф. овце родилки; от неделя на неделя да облича - според инф. да кръщава.

А Вие знете ли други? Споделете ги в "коментари"!

Какво знаете по този въпрос

1.СПИСЪК

на индустриалните и минни предприятия, които се национализират по чл. 2 от Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия:

Мелница Желю Георгиев Грозев - с. Орлов дол, тополовградско






2.Преди 1887 г. в градището при село Орлов дол , Ямболско, е открито съкровище от златни корубести монети.

От кройката на възрожденците

Диньо Божков

Цанко Живков  сп."Литературен форум",бр.12/2000г.


Диньо Божков е роден в годината на Априлското въстание, доживява 90-тата си годишнина и автобиографията си е озаглавил “Щастлив живот”. Без себеирония в тия думи, тъй като наистина смята дългия си живот изпълнен с дълбока удовлетвореност от свършеното.

Д. Божков е един от Симеон-Радевите строители на следосвобожденска България, но днес за живота и делото му се знае твърде малко, за да не кажа никак. Роден е в бедно семейство в с. Минечево, сега Орлов дол, Тополовградско, и из тоя дол е изхвръкнал един истински орел на българската книжнина, култура и просвета. Едвам оцелява от тифус в 1902 г., през Междусъюзническата война 1913 г. куршум пронизва червата му, и по-късно на няколко пъти животът му виси на косъм, но явно Диньо е роден под щастлива звезда; идва с мисия и я изпълнява докрай. В тая връзка отделно изследване заслужава темата за подготовката и качествата на личността, за способността на даден човек да надмогва и най-трудните мигове на своето или общественото битие и да ги превръща в благотворство и успехи, да обръща злото в добро, отчаянието - във вяра и готовност за действие.

Диньо БожковД. Божков е завършил Самоковската семинария, сетне Казанската духовна академия и дълги години е гимназиален учител и училищен инспектор. Това би изпълнило всеки живот, но не и Диньо-Божковия. Той е от по-друга, от кройката на възрожденците. Запознал се още на младини с възгледите на руските философи и писатели Василий Розанов, Владимир Соловьов, Дмитрий Мережковски, той става сърдечен приятел и горещ привърженик на Григорий Петров. Прегръща като свое верую неговите проповеди за мисията на интелигенцията да просвещава и облагородява народните маси; за ролята на евангелските истини и християнските добродетели в живота на всеки; за апостолския дълг на черквата и свещениците да отнесат сред хората и превърнат в духовна храна словото, примера и делата на Христа. Д. Божков издава сп. “Духовна пробуда”, в което освен руските си учители и приятели привлича за сътрудници Иван Вазов, Константин Величков, Стоян Михайловски, Николай Райнов. С Елин Пелин съставя учебници по вероучение; пише и свои авторски книги, сътрудничи на почти всички вестници и списания, а преди и по време на Втората световна война е основател-редактор на масовите вестници “Вчера и днес” и “Вечер”.

Огромното му културно дело се състои в превеждането на български, издаването и разпространението в близо 600 000 екземпляра на 40 книги от Григорий Петров - най-доброто, което е създал този нов апостол на Христа и християнските ценности и добродетели, влюбения в българската земя и народ, на които е посветил поредица от своите книги.

За да определи себе си щастливец и дългия си живот като щастлив - едно от големите основания на Д. Божков е, че е познавал и работил заедно с цяло съзвездие български и руски първенци на духа и перото. Част от спомените му за тях съставят предлаганата от университетското издателство “Св. Климент Охридски” книга.

За Орлов дол и зелника

Зелник
Това е зелник от моето село - Орлов дол.
Или баница с праз. Както и да се каже - вкусно е smile1


За тестото:
400мл вода
1 ч л сол
1 с л оцет
брашно - около 900гр, но тестото трябва да е еластично и годно за точене.

Зеле (плънката):
4 стръка праз
100-150гр ориз
200мл олио

Приготвяне:
* Започва се от приготване на плънката - нарязва се праза на ситно и се задушава в олиото и 100мл вода до омекване.
* Прибавя се ориза и се задушава пак до омекването му.
* Тестото се омесва и разделя на 7-8-9 топки - според големината на кората (респ.тавата)
* Отделят се 2 от топките.
* Останалите се разтокват (не съвсем тънко) и се изпичат или на сач - с големина на тавата, или направо в тавата и във фурната - кората трябва да е леко запечена.
* В загрята фурна става много бързо и като се извади всяка кора се сгъва на 4 и прибира в кърпа да "почине".
* Тавата се намазва с малко олио и се поставя разточена едната кора от отделените 2 топчета.
* Тя трябва да е по-голяма от тавата и да излиза ванън по краищата и.
* Върху нея се поставя пълна лъжица от плънката, като се разпределя по цялата кора.
* След това се нареждат другите кори - изпечените, като между всяка се поставя и от плънката.
* Най-отгоре се поставя другата кора -неизпечена и разточена от отделените 2 топчета.
* Краищата на долната кора се свиват нагоре и прищипват по горната, така че да се запечатат.
* Пече в загрята фурна.
* Като се извади от фурната се напръсва с малко вода и завива с кърпа да се задуши.

***Прави се с точени в момента кори и изпечени на сач. Сега се продават готови такива, така че задачата да си направим вкусен зелник става по-лесна.
Зелника става вкусен и с фините кори от магазина, но тогава се нареждат 2 кори -плънка, пак кори и така. На дъното трябва да има поне 4 фини кори. Или ако ще се завиват - което е по-трудния вариант - на дъното се поставят 2 кори, след което се вземат корите по 2, поставя се плънка, завиват се на руло и се нареждат върху корите. Най-горе пак се поставят 2 кори. В този случай материала за плънката се намалява наполовина.


Катми





Продукти за 10-12 катми с d около 20см.:

около 500гр брашно
600мл топла вода
щипка сол
щипка захар
25-30гр мая


1 бр. жълтък и мазнина за мазане на сача

около 70-80гр масло за мазане на катмите


***всякакви други добавки като яйца и мляко са екстри.


Приготвяне:

Маята се размива с малко хладка вода и към нея се прибавят всички останали продукти.
Разбъркват се хубаво и се приготвя тесто като гъста боза smile1 , което се оставя да втаса - обемът му се увеличи поне 2-3 пъти и става на големи шупли.
Разбърква се.
За всяка катма сачът се намазва с парче ябълка или лук, потопени в мазнина и разбит жълтък
Гребва се с черпак и се сипва в нагорещения и намазан сач - така, че дебелината да стане поне 6-8 мм.
Когато цялата кора стане на шупли и се вижда, че няма сурово тесто отгоре, с лопатка се отлепя и обръща
Запича се за 1 мин и от другата страна.
Веднага след изпичането катмите се намазват с масло.
Поръсват се по желание с шарена сол (аз със самардала), а децата ги ядат със сирене и кашкавал, в комплект с айран.
Половинката пък ги обича с мед - въпрос на вкус.


Понякога, ако останат напръсквам с бульон, поставям сварено пилешко месо и затоплям - получава се сочна и засищаща вечеря smile1

Ето и трите етапа: на втасване, печене и готови smile1


Публикувано от pep-4o

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ ТУК:http://pep-4o.blogspot.com/

Сакар осъмна в Дивия запад

В Орлов дол гощават с кроасани стадото бизони
Всеки депутат ще си има адаш с рога и копита

Лъкатушещ между ниски бодливи храсти усоен път, реещи се високо в небето орли и цяло стадо свободно пасящи в долината бизони.
Щрихите не са от филм на "Нешънъл Джеографик" за Северна Америка, а реална гледка от България. Става въпрос за южните склонове на Сакар планина, община Тополовград, село Орлов дол. Точно край сакарското селце ентусиазирани предприемачи са се захванали да преместят Дивия запад у нас. Съвсем скоро търсачите на нови и екстравагантни усещания от цяла Европа ще могат да отскочат на сафари за бизони, и то без да е необходимо да прелитат хиляди километри над океана.
Най-голямата ферма за отглеждане на прерийните животни на Стария континент е проект на българо-швейцарската фирма "Евро Бизон" АД, която ще инвестира над 3 млн. евро.
12 мъжки екземпляра вече са разселени на българска земя. До месец ще бъдат докарани още 172 бизона, от които 70 заплодени женски.

"Дай кроасаните! Иначе няма да излезе!", подвиква на колегите си Красимир Костов, който е един от главните действащи лица в сагата с бизоните. От 3 часа той и останалите работници се мъчат да свалят от тира един от най-едрите и своенравни мъжкари. Прерийните животни са напазарувани от няколко ферми в Германия.
Пропътували стотици километри, отделени с прегради помежду си в огромния камион, 5 от първите 12 бизона са свалени.
800-килограмовият мъжкар обаче не иска и да помръдне. Пробват с метални пръти да го сплашат, дали са му вече една дузина от сладкишите, но още се инати.
"Много са го разглезили немците с тези кроасани. Американско животно, отгледано в Германия, яде в България френски кифли", шегуват се между опитите да примамят едрото рогато помагачите на Красимир. "Гледам, подобни на нашите волове, но са много по-големи", суети се около отряда зает с разтоварването и 84-годишният бай Желязко от Орлов дол.
Докато другите остават да умуват стратегии как да свалят бизона, 25-годишният Владимир Костов с охота се мята на джипа, за да покаже на най-любопитните терена, който ще обитават новодомците и част от тях, които вече спокойно пасат на свобода.
Това са 500 декара естествена среда край селището, заградени само с телена мрежа. Бизоните по принцип са кротки животни. Дори сред нас, хората, има по-лоши и нападателни", разказва Владо. Той е от Тополовград и заедно с Красимир са шефовете на фермата. Двамата отговарят за отглеждането на бизоните. Минали са специален курс на обучение в Мюнхен.
Преди да докарат част от животните обаче, младокът и колегите му са се трудили от сутрин до вечер в продължение на 7 месеца, за да натъкмят всичко необходимо за живота им.
Копали са канал от язовира до водохранилището и са изградили система за естествен водопой. Това е много важно за бизоните. Едно животно изпива около 80 литра вода на ден. Обичат я чиста и студена, разяснява експертът.
На територията има изграден и специален навес с хранилки, където бизоните ще получават допълнително сено през зимата. Иначе не са претенциозни животни. Издържат на температури от минус 50 до плюс 50 градуса и живеят от 30-35 години. Те се движат на стада и не създават двойки. В зрялата си възраст мъжкарите стигат до 1,5 тона. Като цяло бизоните не са опасни животни. Неудържими стават обаче при пожар и тогава никаква преграда не може да ги спре. За по-голяма сигурност до дни на всички ще бъдат монтирани и проследяващи устройства.
"Саламите от бизонско не могат да се сравнят с нищо друго", казва за месото им Владо. На европейските пазари то е деликатес и килограмът се търгува за около 30-40 евро. Бизонското се смята за изключително полезно, защото няма мазнини.
Заради нишата на пазара следващата стъпка, която планират от "Евро Бизон" АД е изграждането на ранчо с кланица в Орлов дол, разяснява прокуристът на дружеството Илиан Василев.
"Тук намерихме подходяща земя и подкрепа от местните", доволен е той.
Засега във фирмата работят 10 души. С разширяването на терена на 1000 декара ще бъдат наети още хора от Орлов дол и съседните села.
"Отначало се говореше, че няма да се получи. Не вярвахме, че тук ще има бизони", разказва за първоначално скептичните нагласи у хората в околностите 16-годишният Асен.
"Младите момчета ще имаме какво да правим. Този проект ще раздвижи живота в цялата околност. Чакаме и хора от цяла Европа", оптимист е тийнейджърът.
До лятото това ще е и единственото място за лов на бизони в цяла Европа.
Най-страстните авджии ще плащат за предизвикателството да гърмят по прерийните животни между 5-6000 евро. За отстрел ще бъдат разрешени обаче само мъжките. Който иска да си тръгне и с трофея, ще брои пачки отделно за него. Месото от убитите животни пък ще отива в кланицата.
Преди да бъде открит ловът, от фирмата са замислили и малка закачка с българските политици. Имат намерение да кръстят всички 250 бизона на депутатите от парламента.
Хората в Орлов дол пък обмислят дали когато се прочуе селото им, да не го прекръстят на "бизонски рай".
Красимира Славова
http://haskovo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=10366&Itemid=2

За Левски и Орлов дол

ВАСИЛ ЛЕВСКИ ПЯЛ В ЦЪРКВАТА НА СЕЛО ОРЛОВ ДОЛ, ТОПОЛОВГРАДСКО
По случай 171 години от рождението на Васил Левски, искам да ви представя една кратка история за него, свързана с моето село, с рода ми и с бащината ми къща, в която и до ден днешен пазим спомена за Апостола.
Костадин Господинов

Село Орлов дол, Тополовградско, е основано в далечните години на робството. Първото му име е Менечево. От 1906 г. е преименувано на Стъклево, а от 1934 г. - на Орлов дол, произлизащо от реката - Доган дере.
Първите му заселници - около 100 семейства - идват от Великотърновския край, принудени да напуснат родното си село заради буйните си глави и непокорството пред турските власти. Те избират това място край бистрата река, обрасла с буйни гори и ливади. Покрай реката минавал пътят от Стара Загора за Одрин.
Бързо се разраснала търговията, основано било килийно училище. Хората, дошли в този далечен за тях край, искали да си построят и църква, но турските власти не разрешавали. Жителите на селото измислили начин да издействат разрешение от турските власти. Заровили икони в земята, която определили за строежа на църква. Пред турските власти показали мястото като доказателство, че тук някога е имало църква. Те се съгласили при вида на изровените икони, но определили 40-дневен срок, в който да бъде построена църквата.
Минечевци се мобилизирали и, подпомогнати с труд и жива тяга от християните на 30 села, спазили срока. Църквата била построена през 1834 г. и е наречена "Свети Димитър".
На Димитровден 1870 г., когато църквата била препълнена с хора, влязъл млад мъж, облечен като търговец. Приближил се до свещеника, пра-прадядо ми Коста, пошушнал му нещо, застанал на клироса и започнал да пее. Всички останали смаяни. Дотогава такъв обаятелен човек с толкова чудно хубав глас не били виждали и чували. Това бил Васил Левски. Веднага спечелил сърцата на всички присъстващи.
След като свършила църковната служба, синът на свещеника, прадядо ми Господин, го отвел у дома. Водили продължителен разговор. Поставена била задача на прадядо ми вечерта да събере 25-30 сигурни хора. Задачата била изпълнена. Хората се събрали. Влязъл Левски, облечен като турчин, с два пищова на кръста. Всички изтръпнали, а прадядо ми им казал: "Не бойте се, това е един много добър приятел". Левски седнал и попитал: "Няма ли кой да запее една хубава българска песен?". Никой не посмял. Тогава той сам запял и после разкрил кой е. Така на Димитровден през 1870 г. в моя роден дом бил основан Революционният комитет в с. Менечево.

При второто си идване в селото той искал да провери как действа комитетът. Този път се представил за началник на ловците. С помощта на прадядо ми Господин Попкостов наредил да се съберат всички пушки на местните ловджии за проверка. Проверил и пушките на ловжиите турци, а после казал пред комитета: "За техните глави ги готвим". Престоял 2-3 дена в дома на Господин Попкостов и заминал.
През лятото на 1872 г. Левски дошъл за трети път в с. Менечево. Този път се представил за косач, който търси работа. Останал 2-3 дена в дома на Господин Попкостов (там ставали събранията на комитета). На третия ден рано сутринта Господин Попкостов, брат му Гочо и Димо Лазаров излезли заедно с Левски да косят. Така Апостолът бил изведен от селото невредим. Към обяд Господин се върнал, като казал, че има работа в дюкяна, а другите останали да пасат конете. Но в действителност те продължили през гората, убили две сърни и една дива свиня, минали Сакар планина и се отправили към Свиленград. Там отседнали в хан. Дали животните на ханджията. На сутринта Левски заминал за Одрин, а Гочо се върнал с потен кон.
Това било последното идване на В. Левски в с. Менечево. И след смъртта на Апостола дейността на комитета продължила. Почти нямало къща в селото, която да не е дала участници в революционния комитет.
Когато русите настъпили към Стара Загора, менечевци решили, че е дошъл краят на робството и открито обявили дейността на комитета. Но започнало настъплението на Сюлейман паша към Шипка. Почти всички членове на революционния комитет били заловени и откарани в Свиленград, където били обесени. Гочо не могли да заловят. Успял да избяга и се укрил в близката гора. Турските власти го обявили за издирване, давали богато възнаграждение за главата му. Поп Коста ходил при гръцкия владика да моли за съдействие да помилват сина му. Турците обещали да не го заловят и убият, но искали с очите си да видят смелия и ловък българин, дето все им се изплъзвал. Заповядали да дойде в Свиленград. Гочо се подлъгал и щом отишъл, веднага го арестували и окачили на бесилото. Той бил много силен мъж и три пъти успявал да отхвърли примката. Отсекли му ръцете, но преди да издъхне извикал: "Нас 68 души ще убиете, но цял народ не ще можете! С нас са всички! Те ще отмъстят! Вие ще си идете, откъдето сте дошли!".
Прадядо ми Господин Попкостов остава жив, успява да се укрие. След Освобождението е избран за народен представител във ВНС и е участвал в изработването и подписването на Търновската конституция през 1879 година.
В знак на признателност към делото на Апостола в центъра на селото е издигнат паметник. На входа на църквата е поставена паметна плоча с имената на членовете на Революционния комитет.
Улицата, на която се е намирала къщата на Господин Попкостов, носи името на Васил Левски.
И днес в Орлов дол се съхранява споменът за Васил Левски и се разказва на потомците за Апостола и 68-те мъжествени членове на Революционния комитет, основан от него в с. Менечево.

Автор: Дянка Радева

Разказа правнучката на Господин Попкостов - Руска Господинова Попкостова-Бейлова

География
Селото е с много богата история. В него Васил Левски е учредил революционен комитет, които се състоял от 64 човека. Те са били обесени на едно дърво ,в тяхна чест има издигнат паметник в центара на селото което наподобява дърво Васил Левски е идвал в селото 3 пъти и се е криел в къщите на населението

Културни и природни забележителности

Църквата в селото е построена за 40 дни през 1834 г. и е добре запазена.
Около селото могат да се видят природните феномени „Казанчето“, „Стените“ и др., както и исторически забележителности.


Други
Край селото има уранови рудници, чиято експлоатация е започнала през 1969[1]. Добивът е прекратен преди 1998 г.[2]. Тези рудници са една от причините за стремежа на местните хора да се изселват.

Кухня
Типични ястия са боб с ориз, зелник, гюзлеми, карталаци, качамак. Тестените изделия са приоритетни там. Курбаните са доста известни.

Село Орлов дол (област Хасково) се намира в Южен централен регион на България и е част от община Тополовград.

Основни факти за Село Орлов дол
Името на английски: Orlov dol
Местоположение: Южен централен регион
Разстояние до столицата: 243.579 km от София
Геогр.ширина (Latitude): 42.117N
Геогр.дължина (Longitude): 26.183E
Надморско равнище: 100 - 199m
Област: Хасково
Община: Тополовград
Площ на Село Орлов дол: 60.1km2 (НСИ)
Население на Село Орлов дол: 550 жители (към 01/01/2007 - НСИ)
Пощенски код на Село Орлов дол: 6545
Телефонен код на Село Орлов дол: 04733 от България, 003594733 от чужбина

Соколица (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Соколица
Дължина	60,5 km
Разположение	Югоизточна България
Извира от	Сакар планина

Соколица (до 1942 г. се е наричала Дуван дере) е река в Югоизточна България, ляв приток на река Сазлийка, в която се влива на около 4 км северно от Гълъбово. Извира от северния склон на планината Сакар, на около 600 м север-северозападно ото вр. Кокала. Тече в посоки север и запад в широка долина с много малък надлъжен наклон. При с. Орлов дол, Ямболски окръг, долината и е всечена в младолевнтийска акумулационна повърхнина. Дължината и е 60, 5 км. Малки притоци. Пълноводна е от януари до май, а маловодна от юли до октомври. Има шарани, сомове и др. видове риби. Водите и се използват за напояване. На Соколица е язовир Розов кладенец. Край Соколица са селата Орлов дол, Владимирово, Мъдрец, Искрица и Обручище.