За Левски и Орлов дол

ВАСИЛ ЛЕВСКИ ПЯЛ В ЦЪРКВАТА НА СЕЛО ОРЛОВ ДОЛ, ТОПОЛОВГРАДСКО
По случай 171 години от рождението на Васил Левски, искам да ви представя една кратка история за него, свързана с моето село, с рода ми и с бащината ми къща, в която и до ден днешен пазим спомена за Апостола.
Костадин Господинов

Село Орлов дол, Тополовградско, е основано в далечните години на робството. Първото му име е Менечево. От 1906 г. е преименувано на Стъклево, а от 1934 г. - на Орлов дол, произлизащо от реката - Доган дере.
Първите му заселници - около 100 семейства - идват от Великотърновския край, принудени да напуснат родното си село заради буйните си глави и непокорството пред турските власти. Те избират това място край бистрата река, обрасла с буйни гори и ливади. Покрай реката минавал пътят от Стара Загора за Одрин.
Бързо се разраснала търговията, основано било килийно училище. Хората, дошли в този далечен за тях край, искали да си построят и църква, но турските власти не разрешавали. Жителите на селото измислили начин да издействат разрешение от турските власти. Заровили икони в земята, която определили за строежа на църква. Пред турските власти показали мястото като доказателство, че тук някога е имало църква. Те се съгласили при вида на изровените икони, но определили 40-дневен срок, в който да бъде построена църквата.
Минечевци се мобилизирали и, подпомогнати с труд и жива тяга от християните на 30 села, спазили срока. Църквата била построена през 1834 г. и е наречена "Свети Димитър".
На Димитровден 1870 г., когато църквата била препълнена с хора, влязъл млад мъж, облечен като търговец. Приближил се до свещеника, пра-прадядо ми Коста, пошушнал му нещо, застанал на клироса и започнал да пее. Всички останали смаяни. Дотогава такъв обаятелен човек с толкова чудно хубав глас не били виждали и чували. Това бил Васил Левски. Веднага спечелил сърцата на всички присъстващи.
След като свършила църковната служба, синът на свещеника, прадядо ми Господин, го отвел у дома. Водили продължителен разговор. Поставена била задача на прадядо ми вечерта да събере 25-30 сигурни хора. Задачата била изпълнена. Хората се събрали. Влязъл Левски, облечен като турчин, с два пищова на кръста. Всички изтръпнали, а прадядо ми им казал: "Не бойте се, това е един много добър приятел". Левски седнал и попитал: "Няма ли кой да запее една хубава българска песен?". Никой не посмял. Тогава той сам запял и после разкрил кой е. Така на Димитровден през 1870 г. в моя роден дом бил основан Революционният комитет в с. Менечево.

При второто си идване в селото той искал да провери как действа комитетът. Този път се представил за началник на ловците. С помощта на прадядо ми Господин Попкостов наредил да се съберат всички пушки на местните ловджии за проверка. Проверил и пушките на ловжиите турци, а после казал пред комитета: "За техните глави ги готвим". Престоял 2-3 дена в дома на Господин Попкостов и заминал.
През лятото на 1872 г. Левски дошъл за трети път в с. Менечево. Този път се представил за косач, който търси работа. Останал 2-3 дена в дома на Господин Попкостов (там ставали събранията на комитета). На третия ден рано сутринта Господин Попкостов, брат му Гочо и Димо Лазаров излезли заедно с Левски да косят. Така Апостолът бил изведен от селото невредим. Към обяд Господин се върнал, като казал, че има работа в дюкяна, а другите останали да пасат конете. Но в действителност те продължили през гората, убили две сърни и една дива свиня, минали Сакар планина и се отправили към Свиленград. Там отседнали в хан. Дали животните на ханджията. На сутринта Левски заминал за Одрин, а Гочо се върнал с потен кон.
Това било последното идване на В. Левски в с. Менечево. И след смъртта на Апостола дейността на комитета продължила. Почти нямало къща в селото, която да не е дала участници в революционния комитет.
Когато русите настъпили към Стара Загора, менечевци решили, че е дошъл краят на робството и открито обявили дейността на комитета. Но започнало настъплението на Сюлейман паша към Шипка. Почти всички членове на революционния комитет били заловени и откарани в Свиленград, където били обесени. Гочо не могли да заловят. Успял да избяга и се укрил в близката гора. Турските власти го обявили за издирване, давали богато възнаграждение за главата му. Поп Коста ходил при гръцкия владика да моли за съдействие да помилват сина му. Турците обещали да не го заловят и убият, но искали с очите си да видят смелия и ловък българин, дето все им се изплъзвал. Заповядали да дойде в Свиленград. Гочо се подлъгал и щом отишъл, веднага го арестували и окачили на бесилото. Той бил много силен мъж и три пъти успявал да отхвърли примката. Отсекли му ръцете, но преди да издъхне извикал: "Нас 68 души ще убиете, но цял народ не ще можете! С нас са всички! Те ще отмъстят! Вие ще си идете, откъдето сте дошли!".
Прадядо ми Господин Попкостов остава жив, успява да се укрие. След Освобождението е избран за народен представител във ВНС и е участвал в изработването и подписването на Търновската конституция през 1879 година.
В знак на признателност към делото на Апостола в центъра на селото е издигнат паметник. На входа на църквата е поставена паметна плоча с имената на членовете на Революционния комитет.
Улицата, на която се е намирала къщата на Господин Попкостов, носи името на Васил Левски.
И днес в Орлов дол се съхранява споменът за Васил Левски и се разказва на потомците за Апостола и 68-те мъжествени членове на Революционния комитет, основан от него в с. Менечево.

Автор: Дянка Радева

Разказа правнучката на Господин Попкостов - Руска Господинова Попкостова-Бейлова