"Българино, знай своя род и език" - завет, който всеки българин трябва да помни!

Историята на Гурговия род:

-стр. 1-

Коста Кръстев:

ИЗЧЕЗВАЩИЯТ ГУРГОВ РОД

Моето село се слави с големите си родове. Един от тях е ГУРГОВИЯТ.

Родоначалник на тоя голям род е дядо Ганчо. Роден през 1833 год. в с.

Минечево. Живял до към 1908 година. Бил висок, строен със сини очи. Косата

му рано побеляла.Обичал да има брада и тя била бяла във вид на чатал.

Основното му занимание било земеделието и скотовъдството. Освен това

имал голяма наклонност и в търговията. Дворът му бил много голям, около 15

декара. Сред двора му била къщата, в която живеело многолюдното му

семейство. Къщата му била направена от кирпич и кал, покрита с турски

керемиди.

Типичната Минечевска къща от онова време представлявала

правоъгълна постройка с две широки помещения, обърнати на юг. Първото

помещение, наречено КЪЩИ, служи на всички членове на домакинството. Тук

е огнището с широка отворена камина. Тук е закачена веригата, тук е

пиростията, ръжена, кандиля. Отоплението на това помещение ставало от

буйния огън от камината. На северната стена е полицата за домакинските

съдове-паници, сахъни, гювечи и др., а на южната страна е бакърницата. Тук

са бакърите за вода, бъкели и други съдове за вода. На срещуположната

страна на огнището са възстребите за постелони и други дрехи. В това

помещение спи цялото домочадие на дебели плъсти, покрити с вълнени

строши.

Второто помещение,наречено ХАЯТ, служи за хамбарите за зърно и

брашно. Тук се намира целият селскостопански инвентар. Под хаята е избата

на 2-3 метра в земята. Тук са кацата с киселото зеле, тук са буретата с руйно

вино, тук са тулумите с овче сирене и др.

На юг от къщи и хаята има навес, наречен СЛОНЬ.

Лятно време тук се спи и храненето ставало на голяма парлия.

Тоя тип къщи в моето село имаше до 1944 година, а дядо Ганчовата

просъществува до 1948 год., когато беше съборена от правнука му, Христо

Гургов, който построи в същия двор нова, на два ката къща.

Дядо Ганчо построява в същия двор по съвременна къща, която я

предоставя на голямата си дъщеря-Марина, когато някакъв ябанжия му става

преведен зет.

Дядо Ганчо е бил много находчив човек. Много декари от нивите си сеял

със сусам и просо.

Всяка есен, след прибирането на реколтата, отивал на тежка кирия до

Одрин и Люлебургаз да продава сусам и просо. От там пък купувал гайтани,

разни бои за тепавицата и бояджийницата, която работела във Вряшката

река. Много от просото пласирал в село. Нашето село е известно в цялата

околност, че е бозаджийско от край време.

Във всяка къща има поне един бакър с просена боза.

В двора на дядо Ганчо едрият добитък за впряг е бил бивола.

-стр. 2-

Биволицата е главното млекодобивно животно. Конят за него е бил

светиня.

Дядо Ганчо е бил добър общественик. Ползвал се с авторитет сред

съселяните си. Бил е съмишленик на революционния комитет, основан от

Васил Левски в 1871 година.

Неговият брат, поп Коста, също е бил един от съмишлениците на

революционния комитет.

Поп Коста имал двама сина - Ганчо и Господин.

За Ганчо поп Костов има предание:

Турците знаели,че Ганчо поп Костов е начело на Комитета и искали на

всяка цена да го заловят, но Ганчо се укрил и не могли да го хванат.

Турците взели за заложник брат му Господин, който бил откаран в

Свиленград. Гръцкият владика в Одрин, убедил поп Коста да заведе сина си

Ганчо в Свиленград, като му обещал, че ще му издейства да бъдат

освободени и двамата му сина. Наивно, поп Коста и Ганчо повярвали на тая

измама. Ганчо се предал. На другия ден бил обесен. Неговото име е написано

под № 36 в паметната плоча в черквата.

Обесени са 64 видни патриоти на с. Минечево. Този погром е жесток

удар за селото. Загинала най-будната част от хората. Това вероятно оказва

влияние върху по-нататъшното развитие на селото. Дългогодишната борба на

минечевци за просвещение и национална свобода, както и дадените жертви

не отиват напразно. Минечевци запазват своята народност, език и нрав.

Сега по конкретно за произхода на името "ГУРГОВИ"

През Руско-турската, когато вече армията на ген. Гурко неудържимо е

громяла турската войска, един преден отряд от армията му замръква в

с.МИНЕЧЕВО, на път за Одрин. Нашенци ги посрещат с хляб и сол.

Войсковата част престоява малко време в селото, но минечевци остават

с най-добри впечатления от поведението на войниците, като братя

освободители. Войниците са разквартирувани буквално във всяка къща.

Командирът на Отряда, м-р Степанов, с неговия щаб, е бил настанен в двора

и къщата на дядо Ганчо. Една артилерийска батарея е била настанена в

двора на Господин Герджиков, друга в двора на Вълчо Недков, а фурната и

цялото домакинство било разквартирувано в двора на Карабаджакови

/насилствено изселен род от село/

Под ръководството на дядо Ганчо, хората масово се стекли да помагат

кой с каквото може. Набързо двора на Карабаджакови се превърнал на

сеновал и на фураж от ечемик, овес и бурчак.

След 3-4 дни руският Преден отряд трябвало да продължи

преследването на бягащата турска войска. Майор Степанов сам пожелал

дядо Ганчо да ги преведе по най-късия път за Одрин.

За дядо Ганчо това било истинско удоволствие.

Качен на собствения си бял кон, заедно с м-р Степанов повеждат

отряда по Атоловския път /сега се нарича войнишки път/.

Руските солдати, въодушевени от смелостта на дядо Ганчо и понеже

брадата му била бяла-чаталеста, приличаща досущ на брадата на генерал

-стр. 3-

Гурко, го наричат:

"Ета генерал ГУРКО"

От тогава, тоя род, който до тогава се е наричал Ганчо-господиновия,

започва да се нарича – ГУРКОВИЯ, а в последствие - ГУРГОВИЯ.

Род голям, приличащ на огромно дърво с много клони.

Някои от клоните на дядо Ганчо остават неизвестни. Знаем само за

дъщеря Марина и за сина му Янчо. За дъщеря му Марина знаем, че се е

омъжила за някой си ябанджия, като лриведен зет. Заживели в

новопостроената къща, построена от дядо Ганчо. Оставят в наследство син

Ганчо и дъщеря Тона.

Ганчо е бил много интелигентен и учен за времето си човек. Оженил се

за учителката Донка. Ганчо умира много млад, а жена му Донка доживя до

средата на 20 век. /била е учителка на баща ми, на майка ми, на брат ми и на

мен/

Оставиха в наследство дъщеря Мара, която много рано заживя в Стара

Загора и не знам нищо за нея.

Дъщеря й Тона се омъжва за Георги Василев, като приведен зет.

Оставят в наследство - Неделя, Стана и Ганчо. Всички са измрели. Тук

не можем да търсим продължител на името ГУРГОВ. Къщата е почти

съборена.

Отиваме към клона, на който е кацнал сина на дядо Ганчо, а именно

ЯНЧО.

Роден през 1857 година в с. Минечево. Като мъжко отроче, рано-рано го

задомяват, вземайки му най-хубавата мома на селото, която се е казвала

Жела. Знам от майка ми, че баба Жела била много красива и добра по

характер. На ръст била ниска, много работлива и скопосна. Цялата

-стр. 4-

домакинска работа легнала на нейните рамене.

Дядо Янчо от рано е впрегнат в селскостопанската работа - земеде-

лието и скотовъдството са били негово задължение, докато за воденицата и

тепавицата се е грижел дядо Ганчо. След като умира дядо Ганчо през 1908 г.,

работата на Гурговата воденица и тепавица започнала да замира и така до

към 20-30 година на 20 век, когато напълно спира да работи.

Дядо Янчо остава да живее с многолюдното си семейство в старата

бащина къща. По традиция, в двора на дядо Янчо за впрегат едър добитък е

бил бивола, а женската биволица за мляко и за разплод.

Овцете му, все тъмно руни, не надминавали 40-50 глави. Конят по

традиция се ползвал с уважение.

Дядо Янчо е построил голяма плевня, обор, за едрия добитък. По негово

време е изкопан кладенец с рядко хубава вода.Цялата махала се е

снабдявала с вода от Гурговия кладенец, ограден с чемшир и рошави

дървета. Най-напред водата се е вадила с геранило. В последствие с - родан.

Взаимоотношенията на дядо Янчо със сестра му Марина не били добри

/навярно за това, че тя е заживяла в новата къща/

Такива си останаха и от поколенията на дядо Янчо.

Дядо Янчо много-много с обществена работа и търговия, като баща си,

не се е занимавал. Гледал си е чифчилика и за времето си е бил доста

заможен.

Родили му се трима сина: СТАНКО, ПРОДАН и КОСТА.

Станко, като най-голям, след като се е оженил, го отделят в къща на

"Бонния юрт". Родили му се две деца - син Стойчо и дъщеря Мара.

Рано умира - убит в Балканската война.Още като невръстни деца, майка

им се омъжва повторно за Димитър Бичков.

Стойчо е принуден рано да се ожени. Остава в наследство дъщеря

Мара, която е жива и живее в бащината си къща.

Дъщерята на дядо Станко - Мара продължава Людцканчен-Продановия

род.

С умирането на Стойчо Гургов, на тоя клон умря и името Гургов.

Отиваме към друг клон, където е кацнал средния син на дядо Янчо -

Продан Гургов.

Рано отделен в къща в "Новата махаличка".

Раждат му се синове - Янчо кръстен на дядо си Янчо и Иван.

Може би да е имал и дъщери, но за мен останаха неизвестни.

Янчо Проданов Гургов, след като се е оженил за Руса /от Гержиковия

род/, го отделят в нова къща в бащиният му двор. Раждат им се две деца: син

Продан, кръстен на дядо си Продан и дъщеря Ивана, кръстена на чичо си

Иван.

Синът им Продан, непосредствено след 9.9.44 г., замина в Стара

Загора.

Работи в системата на МВР. Почина млад и до колкото знам няма мъжко

наследство.

Ето, че и тук името Гургов спира да се чува.

Дъщеря им Ивана, също се омъжи и заживя в Стара Загора.

-стр. 5-

Иван Проданов Гургов остана да живее в бащината си къща. На тоя

клон все още се чува гургулишка песен, защото сина му Янчо-кръстен на чичо

си Янчо е жив и здрав и живее в село. След неговата смърт и тук на тоя клон

ще пресекне песента.

Няколко думи общо за всички от тоя клон.

Дядо Продан, синовете му Янчо и Иван, внуците му

Продан и Янчо бяха видни общественици. Дядо Продан е един

от учредителите на Партията в село -1911 год.

Ето,че дойде ред да се качим на клона,където е кацнал най- малкият син на

дядо Янчо, моят дядо, КОСТА ЯНЧЕВ ГУРГОВ.

Роден в с. Минечево през 1880 година. Израснал в многолюдно про-

гресивно семейство. От рано закърмен с прогресивни идеи и любов към

Русия. Такъв си остана до края на живота си.

На тоя клон много по-подробно ще опиша всяка вейка, всеки лист.

И така: дядо ми Коста, на ръст среден, със сини очи,с изправено тяло,

като пружина.Чувал съм от майка ми ,че досущ приличал на дядо Ганчо по

външен вид, по характер и нрав. Оженил се за баба ми Мария, която

произхожда също от голям прогресивен род - Ингилизите.

Били са четири сестри и двама братя. Баба ми продължава големия

Гургов род.

Раждат им се седем деца, като първото - Марина умира, още като бебе.

-стр. 6-

Второто им дете е дъщеря –Ивана /моята майка/, кръстена на леля си

Ивана, родена 1909 год.

Третото дете е син - Станко, роден 1912 год., кръстен на чичо си .

Четвъртото е син -Христо, роден 1915 год, кръстен на вуйчо си.

Петото дете е син- Янчо, род.1919 г., кръстен на дядо си Янчо.

Шестото е дъщеря- Стойка, род. 1924 г., кръстена на леля си Стойка.

Седмото е дъщеря-Жела, род.1928 г., кръстена на баба си Жела.

Моята баба Мария, като майка, родила и отгледала тая голяма челяд,

беше човек със слабо телосложение, на ръст сравнително височка.

Изобщо баба беше жилав човек. Освен къщната работа, която край

няма, тя работеше наравно с мъжете на нивата и в отглеждането на едрия и

дребен добитък в двора. Косата й не побеля. По това не приличаше на

мъжете от Гурговия род, на които косите им бяха бели, бели, като памук.

Баба беше голяма кулинарка. Нейните млинове и манджи помня още.

По характер беше много добра. Никога не ни се караше, макар и да сме

направили някоя беля. Аз при нея съм намирал винаги топлота и защита.

Ползваше с авторитет сред хората в село. Беше билкарка и с билки помагаше

на хората. Освен това умееше да лее куршум против уплаха и да бае против

уроки. Не помня баба да е боледувала. На хапчетата не знаеше вкуса.

Баба доживя до дълбока старост. Почина на 93 години, през един

мразовит ноемврийски ден на 1973 година. Беше погребана в гроба на баба

Жела. В същия гроб погребахме и моята майка -11 май 1999г.

Още нещо за дядо Коста, с коса бяла като сняг.

Бил е виден общественик в селото. Заедно с брат си Продан са осно-

ватели на Партията в село.Това става през 1911 година.Най-активно се е

включвал в мероприятията на Партията, които е провеждала преди 9.9.1944

год. Участвал е в Соболевата акция.

След 9.9.1944година, активно е участвал в укрепването на народната

власт в село. Ползваше се с голям авторитет сред съселяните си.

Освен със земеделие, той се занимаваше с абаджийство - шиеше на

хората потури, хаджемки, елеци. Беше майстор гайтанджия. Неговата шевна

машина "Сингер" дълго се ползваше от подрастващата му челяд. Освен това,

хората го помнеха с това, че беше "зъболекар" на селото. Тогава нямаше

упойващи неща при вадене на зъби, но той майсторски вадеше болните зъби

на хората.

Дядо Коста е участвал в Балканските воини. Три пъти е раняван, но

имал късмет да се върне от фронта с три ордена за бойна слава. В тия войни

Орлов дол дава много ранени и 60 убити. Нямало къща без ранен или убит. В

къщата на Гурговите - раняван е дядо, а убит е брат му Станко.

В двора на дядо, по традиция, за впрегат добитък са имали бивола, а

биволицата за мляко и за разплод. Още помня биволското масло, което съм

ял и биволската бърканица, която съм пил.

В многолюдното му семейство цареше пълен патриархален бит.

Неговата дума беше закон. За да потвърдя горното, ще разкажа един случай,

който се е запаметил в съзнанието ми.

-стр. 7-

Било февруари 1943 год.

В къщата на дядо дойдоха сватовници да сватуват за леля Стойка.

Главен сватовник беше дядо Митко Керанов. Обстановката беше доста

тържествена. Сватовниците седнали на възглавници, направо на земята. В

средата, дядо наточил бакър с вино.

Правя едно малко отклонение: дядо знаеше, че Митко Керанов пие

виното само от бакър. Негов е лафа., който се знае от цялото село:

" Мож да е на дъното, ама в бакър да е "

И така, след почерпката, започна деловата работа.

В къщи бяха събрани почти цялата му челяд.

Дядо Митко каза много хубави думи за леля, че е мома над момите, че й

е дошло времето да се задоми, за момък който също е момък над момците, а

именно за Димитър Атанасов Пипев. Леля изтръпна. Тя си имаше любовник-

Христо Недялков. Упорито мълчеше, когато я питаха съгласна ли е да приеме

междето на Димитър. Тая обстановка продължи до сред нощ. Леля не даваше

съгласието си и не приемаше междето. Тогава дядо Коста изправи бялата си

глава и бавно, бавно каза:

"Давам дъщеря си Стойка за жена на Димитър Пипев"

Леля дълбоко въздъхна, бавно взема междето, а от очите и паднаха две

големи сълзи.

Дядо към децата и внуците си беше сдържан. Аз не помня, като негов

втори внук и носещ неговото име да ме е прегърнал или полъскал.

Дядо беше майстор разказвач на приказките от Андерсен и бр.Грим.

Така разказваше, сякаш героите бяха живи. Дядо Коста, като баща си,

като дядо си, беше поклонник на коня. Конят за него беше като светиня.

Помня им червения кон, с който дядо обичаше да се разхожда из селото и

мерията на селото. Този кон му "изяде" главата. Един мартенски ден на 1945

родина, излиза на разходка към местността "Елехчево”. При Елехчевското

кладенче конят се подплашил и го съборил. При падането се натъртил яко в

областта на гърдите и корема. Легнал болен. Баба го лекува по своему -

правела му компреси със силна ракия, завивала го със серниста вълна,

мажела го с разни мехлеми направени от нея, но положението се влошавало,

докато на 24 юни 1945 година почина, само на 65 години. Стотици хора от

село пък и негови приятели от околните села са били на погребението. Аз и

леля ми Жела не успяхме да сварим и да присъстваме на погребението, тъй

като бяхме ученици в Харманли. Погребали са го в гроба на баща му - дядо

Янчо.

За дядо Коста Гургов колкото и да пиша ще е малко, затова спирам.

Нека се качим на клона, където е отседнала най-голямата му дъщеря,

моята майка. Родена на 1 декември 1909 година.

По външен вид и по характер - пълно копие на дядо.

Най-баш момата в село. Омъжила се е за баща ми на 17 год. При нея

сватуване не е имало. Баща ми с още 2-3 яки негови приятели я отвличат от

тях. Това става в 1926 година.

-стр. 8-

Майка ми става продължител на Митю-Георгиева род.

На другата година-1927 се ражда брат ми Георги, кръстен на дядо

Георги. След три години през 1930 съм се родил аз, кръстен на другия дядо -

Коста. На тоя клон няма как да търсим името Гургов.

На брат ми Георги се раждат двама сина – Красимир, кръстен на дядо

си Кръстю и Кольо, кръстен на другия си дядо Кольо. И двамата са с висше

образование. Красимир завършил в СССР, а Кольо в България.

Брат ми живя до 87 год. Почина на 10 юни 2015 год.

Погребан е в Димитровградския гробищен парк, в гроба на жена си

Динка.

Красимир има две деца - дъщеря Галя, кръстена на дядо си Георги и

син Гошо, кръстен и той на дядо си Георги.

Галя завърши медицина и работи като лекар в София. Тя има двама

сина: Самуил и Калоян.

Гошо има две деца: дъщеря Юана и син Борис.

Както се вижда на тоя клон са накацали само царски имена.

Отиваме на клона, където е Кольо.

Живее в Димитровград. Има две деца: дъщеря Диляна, кръстена на

баба си Димка и син Пламен, кръстен на другата си баба Пена.

Диляна живее и работи в Пловдив и има син Николай, кръстен на

дядо си Кольо. Пламен живее и работи в Пловдив и има дъщеря -

Камелия.

Ето, че дойде и моя клон, на който има три фамилни имена: Митев,

Георгиев, Кръстев.

Аз си избрах да се казвам Кръстев. Видимо баща ми беше много

доволен, че името му ще се прославя в бъдеще.

На брат ми синовете са Кръстеви. При моите деца не е така. По кръщел-

ни свидетелства са записани Георгиеви. Като пораснаха, сами си избраха да

се наричат Костови.

Синът ми, Ваньо, е роден в гр. Казанлък на 10.11.53 год.

С мен обиколи много гарнизони, докато се установихме в Бургас през

1962 год.

Тук завърши образованието си, тук се реализира като учител –

автоинструктор. Тук се ожени. В следствие на несполучлив брак се разболя и

почина на 31 март 2000 год, само на 46 години. Остави дъщеря на име

Мариана, която не познаваме.

Развода на Ваньо много тежко го възприе жена ми Мария. Притесни се,

разболя се от коварния диабет и почина преди Ваньо -31.12.95 г.

За жена ми Мария съм писал много в други материали. Само ще кажа:

Тя беше прекрасен човек - дарил я Бог с много хубост и доброта.

Дъщеря ми, Дочка Костова, е родена в гр.Бургас на 1.6.63 година. Тук

завърши цялостното си образование, тук работи и живее. Родиха й се две

деца: син Ясен, кръстен на баба си Яна и дъщеря Катерина, кръстена на

мене.

Ясен е роден на 31.8.83 година.Завърши образованието си в Бургас.

-стр. 9-

Работи в гр.Бургас. Женен е. Има син Денис, роден на 29.2.2112 год. Очаква

втори син.

Катерина, по мъж – Димитрова, е родена в гр. Бургас на 7.6.86 год. Тук

завърши цялостното си образование. Тук живее и работи. Има дъщеря

Виктория, родена на 3.8.2009 година. Очаква второ дете.

За да приключа с клона на мама, ще кажа: въпреки, че никой не носи

името Гургов, много от характерните черти на Гурговите се проявяват при

брат ми и при мене. Кръвта вода не става.

Сега да се качим на клона,от където гордо се носеше името Гургов, най-

големия син на дядо - Станко Костов Гургов.

Роден през 1912 година. От малък впрегнат в селскостопанската работа.

Овчарлъка за него беше хоби. Познаваше овцете, гдето се вика до девето

коляно. Задомили са го твърде млад. В къщата на дядо идва Михна Великова,

за да продължи Гурговият род.

Като жена, вуйна беше по-висока от вуйчо Станко, с много благ

характер. Беше много работлива. Цялата домакинска и кърска работа легна

на нейните ръце.

До като съм бил на 4-5 години, така ме приютяваше към нея и към

нейните деца, че съм мислил, че тя е мойта майка.

Вуйчо Станко беше с начално образование. Лете на чардака с овцете,

зиме на саята /кошарата/, на Казалжаюрт.

Вуйчо Станко беше рядко добър човек. Обичаше да се шегува. Хората

го уважаваха и се допитваха с него по въпроси на овчарлъка. По време на

ТКЗС, беше кооперативен овчар. Отглеждал е най-хубавото стадо.

Награждаван е с екскурзии навън и в нашата страна. Отделен в

новопостроена къща, където заживява с четиричленното си семейство.

Родиха му се две дъщери:

Мария,родена през 1932 год., кръстена на баба си Мария и Ивана,

родена 1934 год., кръстена на вуйчо си Иван.

Мария е с основно образование. Омъжи се за Стамо Господинов и така

продължи Стамовия род. Родиха и се двама сина:

Диньо, кръстен на дядо си Господин, отрано се изсели от село и заживя

в Ямбол. Диньо рано напусна белия свят. Каквато и челяд да има, тя не може

да носи фамилията на Гурговите.

Вторият син на Мария е Иван, кръстен на чичо си Иван. Рано замина за

чужбина - Испания. Там живее и работи.

Втората дъщеря на вуйчо Станко е Ивана, с основно образование.

Омъжи се за Христо Гержиков, като приведен зет. Заживяха в къщата на

баща си. Въпреки това, Ивана пролъпжи Гержиковия род.

Родиха и се две деца: дъщеря Марийка, кръстена на леля си Мария и

син Станко, кръстен на дядо си Станко. И тук не може да търсим името, за

което се отнася този очерк.

За да приключа с Мария, ще кажа ,че и тук кръвта вода не става.

Мария по външен вид е пълно копие на баща си, а по характер е взела

всичко от мойта майка.

-стр. 10-

Най-широко известна стана тази фамилия - Гургов при втория син на

дядо Коста, а именно Христо.

Христо Гургов е роден през 1915 год. От рано закърмен с комунисти-

чески идеи.

Такъв си остана - верен на БКП. Един от петте висшисти в селото.

Завърши образованието си в Пловдив, където се включва активно в

младежкото революционно движение.В квартирата му са отсядали видни

младежки ръководители, като Лиляна Димитрова, Сашо и др.

Още от преди 9.9.44 година стана учител и директор на прогимназията в

село. До пенсионирането си, остана такъв. Отдаде целия си съзнателен живот

на учителството. В тия повече от 30 години трудов стаж, колко ученици са

преминали през неговите ръце и взети всички заедно, колко пъти се е

изричало името Гургов. Така,че Гурговия род, като че ли беше най-известен

по негово време. Никой не казва Гургов-Стаковите.или Гургов Продановите.

Вуйчо ми Христо и образование имаше и знания имаше, но той не

напусна селото, както някои негови връстници, а остана в село за да образова

децата и младежта на селото. Радост беше за него, че от село имаме

генерали, лекари, юристи, агрономи и др..

Вуйчо Христо беше на ръст сравнително висок. Очите му бяха ясно

сини. Косата му още от младини - чисто бяла. По характер беше сприхав, но

пък много честен и справедлив. От душа мразеше неправдите,

подлезурството, лъжата, шуробаджанащината. Бореше се срещу всичко

уродливо в Партията и местната власт. Безпощадно критикуваше местните

ръководители, в лицето на Вълканята, Йолдовите, Гержиците. За това и те го

ненавиждаха. Дълго време правеха така, за да не го признаят за "активен

борец против фашизма", макар,че беше най-много бит и трошен от

фашистката власт. Той беше с пословична упоритост. С много бягания и

-стр. 11-

писания, правдата победи - беше признат за активен борец. Малко време се

радва на това звание – Демокрацията му го отне.

След като почина дядо ми Коста, братята се разделиха по братски.

Дъщерите на дядо /моята майка/ не е търсила нищо. Вуйчо Христо

остана в бащиния си дом.

През 1948 година,събори старата къща и плевнята и с годния материал

си направи нова къща в бащиния си двор с тухли и европейски керемиди -

къща на два ката. Дворът му стана образцов, а градината цялата овощна.

Майстор беше при облагородяването на дърветата.

Като се пенсионира, се захвана с пчеларство и успя да постигне добри

резултати.

В спорта не беше много адекватен. Ще разкажа нещо в тая връзка.

Било е през 60-те години на 20 век.

Бях си в село. Играеше се футболен мач между ЦСКА и Левски.

У моите родители нямаше радио. За това отидох, за да го слушам, у

вуйчо Христо. Заедно с вуйчо слушахме мача. ЦСКА падна с гол на Гунди.

След мача видимо съм бил разстроен. За да ме успокои, вуйчо каза: Мразя го

тоя Гунди, но пък уважавам Аспарухов. Казах му, пред други хора да не казва

това, защото и двете имена се отнасят за едно и също лице.

Ловжълъка му беше хоби. Сутрин тръгва с пълен патрондаш с патрони,

вечер се връща с празен патрондаш и празна торба.

Не съм сигурен, но предполагам, че се ожени през 1938 год.за Яна.

Родиха му се две дъщери: Кочка и Руска.

Кочка, кръстена на дядо си Коста. Завърши средно образование. Омъжи

се за Кольо Стоянов. Живее в Стара Загора. Родиха им се:дъщеря Янка,

кръстена на баба си Яна и син Стоян, кръстен на дядо си.

-стр. 12-

Янка живее в Стара Загора. Има един син – Боян.

Стоян също живее в Стара Загора и има един син – Калоян.

                              Кочка

Руска, кръстена на леля си Руса. Омъжена за Веселин. Живее в град

Казанлък. Имат син - Борко, офицер от армията.

Колкото да гледаме, колкото да слушаме, на тоя клон гурговича песен

няма.

За да приключа с вуйчо Христо, ще кажа още нещо.Той беше изявен

общественик. Взел дейно участие в борбите за социална справедливост, за

културно - просветното обновление на селото. До края на живота си, вуйчо

Христо живееше с проблемите на родното си село.Но по ирония на съдбата,

почина далеч от родното си село - там където са костите на прадядо Ганчо, на

дядо му Янчо, на баща, на майка. Гробът му е в гробищния парк на Кольо

Ганчево, квартал на Ст. Загора.

Ето, че дойде ред да се качим на клона, където е най-малкият син на

дядо Коста, а именно - Янчо Костов Гургов.

Роден през 1919 година. С основно образование, но за времето си е бил

много образован човек. Идеите, който се проповядват в семейството на Коста

Гургов, не стават чужди за него. Като младеж, активно се е включвал в

акциите на младежкото революционно движение. Като войник във въздушната

школа в гр. Казанлък, участвал във военно-конспиративна група под

ръководство на Желю Манолов. Чрез подло предателство, групата е разкрита.

Желю Манолов е убит край село Овощник, Казанлъшко, а моят вуйчо лежал

строг арест много дни, след което бил откомандирован от школата поради

непригодност.

След като се ожени за Мария Илиева, от с. Градец, дядо ми го преведе

зет в Господин Няголов, който е вуйчо на вуйна Мария. Не знам със сигурност,

но името Гургов тук не се чува, така както беше при братята му. Може би за да

Кочка

-стр. 13-

не се пренебрегва името Няголови, или вуйчо ми беше обиден на Гурговите

за това, че на Станко направиха нова къща, Христо остана в бащиния си дом,

ползвайки всичко, що е останало от Гурговите, а той - изпратен зет в Няголов

Господиновите, в къща - съборетина. Свидетел съм, когато беше Секретар на

Съвета, на документите се подписваше -Янчо Костов. Помня и друг случай.

Когато кандидатствах да ме приемат в Партията, той ми беше гарант.

Препоръката, която ми направи, също беше подписана –Янчо Костов.

Вуйчо Янчо беше среден на ръст с очите на баба. Косата бяла-памук.

По характер беше сприхав. За нула време можеше да те навей, да те насей,

след това можеше да съжалява. Аз поне така чувствам, че с най- близките си

хора се държеше студено. Със сестра си /майка ми/ се имаха, като върли

врагове. На погребението на майка ми той не присъства на хляба, който

дадохме в нейна памет. Беше голям активист в обществено-политическия

живот на село. Не търпеше неправдите. Критикуваше безпощадно

нередностите, вършени от партийната и местна власт. Дълги години работи

като Секретар на Съвета. До края на живота си остана верен на БКП. Сам,

със собствени сили и средства си направи нова хубава къща в двора на

Няголов Господиновите. Двора му стана почти образцов. В неговия двор

козата беше на почит и уважение. Родиха им се две деца: син Диньо, кръстен

на дядо Господин и дъщеря Иванка, кръстена на моята майка.

Диньо носеше с гордост името Гургов, като продължител на тоя велик,

голям род. Ожени се за Златка. Роди им се син - Янко, кръстен на дядо си

Янчо. Диньо рано се изсели в гр. Казанлък. До пенсионирането си, работи в

завод-10. Не можа дълго време да се радва на хубавата си пенсия. Разболя

се от коварната болест и напусна белия свят, още ненавършил 50-те години.

Сина му Янко търси късмета си в чужбина. Наследник няма. Следователно,

след него, окончателно заглъхва и на тоя клон името Гургов.

Иванка Янчева е с висше образование.

Омъжи се в София. Работи в системата на МНО. Има син – Гаврил.

Вуйчо Янчо живя до 82 години. Почина в голямо теглило. Отрязаха му

единия крак, в следствие на коварната болест-диабет.

За къщата от време на време се грижи дъщеря му - Иванка.

На клона на леля Стойка, също няма да чуем името Гургов.

Тя е родена през 1924 год., кръстена на леля си Стойка.

С основно образование. Омъжена за Димитър Атанасов Пипев.

От няколко години живее при сина си в село Скобелево, Казанлъшко.По

външен вид прилича на баба. Много работлива и скопосна жена. Макар, че е

надхвърлила 90-те години, не спира да работи из градината.

Родила и отгледала две деца: син Атанас и дъщеря Янка.

Атанас, кръстен на дядо си Атанас. Има завършено средно

образование. Женен за Иванка. От рано се изсели в Казанлък. Работи във

военния завод 10 и като трудов стаж първа категория, рано се пенсионира.

Много способен. Нищо не може да отбегне от неговите ръце. След

пенсионирането си се отдаде на животновъдство. В село Скобелево създаде

животновъдна кравеферма. Работи с жена си.

-стр. 14-

Родиха му се три деца и трите дъщери.

Янка, кръстена на леля си Яна, с висше образование. Ожени се за

Марин. Живее и работи в Габрово. Има дъщеря.

Ето, че се качваме на последният клон,на това величествено дърво,

където е най-малкото дете на Коста Гургов – моята леля Жела.

Родена в 1928 година, кръстена на баба си Жела. Не знам помни ли я.

Леля ми Желка е моята леля и си я уважавам от всички лели и вуйчовци

най-много. С нея ми е минало детството. Ами, че до 5-6 години, аз съм бил

все у тях и съм мислил, че съм тяхно дете. С леля ми Желка заедно

започнахме и завършихме средното си образование. Аз заминах във военното

училище, а тя остана в село, работейки като чиновник. Активен член на РМС

/работнически младежки съюз/, после в ДКМС /Димитровски комунистически

младежки съюз/. В село стана член на БКП, продължи членството си в БСП.

Активист е в квартала. С болка, обаче, изживява уклоните, допускани от

ръководителите на БСП, по отношение на откъсването от бедните народни

маси, от задгърбването на Русия, от прославянето на НАТО, от обвързването

с олигархията и т. н. Точно това тя не го приема, така както не го приемат и

хиляди бивши партийни членове, в това число и аз.

Ожени се за Коста Николов, напук на първата си любов. Заживя в

гр.Казанлък. Създаде добро семейство. С нейното пословично трудолюбие,

построиха си нова, хубава къща. Под нейни грижи дворът им стана образцов.

Цветните алеи в градината й от ранна пролет до късна есен ухаят на

минзухари, зюмбюли, лалета, рози и се стигне чак до разкошните хризантеми.

По Гурговска традиция е приела пчеларството като занаят № 1.

Дълги години работи в кооперативното стопанство като главен пчелар.

Отглеждаше стотици пчелни семейства. Постигна високи добиви, за което е

неведнъж награждавана. Крастата си остава. Макар и на пределна възраст, в

двора си отглежда няколко пчелни семейства, получавайки чист натурален

мед .

Друга традиция, която е приела от майка си, е любовта към

билкарството. Познава всички лековити билки и знае коя за какво се ползва.

По външен вид, по характер и нрав - пълно копие на баба. Уважава

хората, за това и тя се ползва с такова от хората на квартала.

Роди, отгледа, изучи двете си дъщери:

Нина - кръстена на дядо си Кольо. Живее в Казанлък. Пенсионерка. Има

три деца: Божана, кръстена на баба си Желка и близнаците -Константин и

Женя.

Малката дъщеря на леля ми Желка е Елена, кръстена на баба си Елена.

Живее и работи в гр.Казанлък. Не е омъжена.

Както се вижда и от този клон гургурица не пее.

Слизаме от това величествено, грамадно дърво, с дълбок корен на дядо

ГАНЧО.

Какво да видим? Тъжна картина -

Няма го 15 декаровият двор на дядо Ганчо. Една голяма част, реката го

е отвлякпа. Почти я няма къщата на Василев Георгеви /къщата на Марина/.

-стр. 15-

Няма я къщата на дядо Ганчо /за тая къща, аз помня, че сядаха на

парлията да се хранят 12 човека, много често, аз бях 13 - тия /

Няма я плевнята , няма го дама /обора/. Кладенеца с животворната вода

е пресъхнал и затлачен. Чемширите и рошавите дървета ,отдавна са

изсъхнали. Градината е буренясала. Продадената къща /построена от вуйчо

Христо/, стои като паметник с катинари на вратите. Външната порта, цялата

ръждясала и гъбясала.

Все по малко хора има в село, които могат да ти посочат, къде се

намира гнездото на ГУРГОВИЯ голям РОД.

На всички умрели,от този голям род – ВЕЧНА ИМ ПАМЯТ!

На всички живи от този голям род – МНОГАЯ ЛЕТА !

-стр. 16-

Из архива на Кочка:

Рамката за снимки е ръчно изработена от дядо Коста по

време на престоя му в болница през Балканската война