ГЕРГЬОВДЕН

На 6 май празнуваме Гергьовден, Деня на храбростта и празника на Българската армия. Св. Георги е от малкото светци, почитан и славен както от християни, така и от мюсюлмани. Той е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.). Бъдещият светец постъпва съвсем млад във войската и проявява завидни военни способности. На 20-годишна възраст получава чин на военен трибун. Страстен привърженик и защитник на Христовата вяра, Георги е хвърлен в тъмница, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен. Според житието недалеч от гроба му се появявал змей, който опустошавал околността. Светецът успял да порази с копието си чудовището. Оттогава се ползва със славата на един от най-изявените змееборци (драконоборци) и конници в християнството, поради което е избран за светец покровител на войната и войската. В памет на Св. Георги (на гръцки “земеделец”) Гергьовден се почита от народа и като празник на земята, на земеделието и животновъдството. Светията е покровител на овчарите и стадата. В народните песни и легенди той е надарен с мощ и юначество, представен като пръв змееборец, побеждаващ ламята. Народът почита паметта на Св. Георги с различни ритуали, сред които най-известни са освещаването на гергьовското агне и обредните хлябове. Подготовката за празника започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на Св. Георги. Коли се първото мъжко родило се през годината агне; прекажда се и се освещава. Коленето става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които предварително се дава на агнето, за да има ситост, плодородие, здраве и живот. Събраната кръв се изсипва върху лехите, за да ражда земята повече. Всички се събират на обща трапеза, прекаждат я, пият, веселят се и пеят песни: „Св. Георги обикаля нивите”, „Здравец за Гергьовден”, „Венец за агънцата”. На трапезата освен печено агнешко трябва да има пресен лук и чесън, салата, пиле, хляб и вино. След обеда се играят хора и се връзват люлки, които моми и момци не люлеят, няма да им върви през годината. Някъде момите вадят от бял котел с мълчана вода предварително оставени да пренощуват пръстени, гривни или китки и наричат коя мома за кого ще се омъжи. Другаде има обичай събличане и забраждане на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, излизат на мегдана с невестинските си премени. Кръстниците (или кумовете) свалят ритуално връхната им дреха и събуват обувките им. После им дават обикновени и ги забраждат с кърпа. За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и новата стопанска година. Имен ден празнуват Георги, Гергана, Галя, Герчо, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце, Гуга, Ганчо, Ганка и др.

От кройката на възрожденците

Диньо Божков

Цанко Живков  сп."Литературен форум",бр.12/2000г.


Диньо Божков е роден в годината на Априлското въстание, доживява 90-тата си годишнина и автобиографията си е озаглавил “Щастлив живот”. Без себеирония в тия думи, тъй като наистина смята дългия си живот изпълнен с дълбока удовлетвореност от свършеното.

Д. Божков е един от Симеон-Радевите строители на следосвобожденска България, но днес за живота и делото му се знае твърде малко, за да не кажа никак. Роден е в бедно семейство в с. Минечево, сега Орлов дол, Тополовградско, и из тоя дол е изхвръкнал един истински орел на българската книжнина, култура и просвета. Едвам оцелява от тифус в 1902 г., през Междусъюзническата война 1913 г. куршум пронизва червата му, и по-късно на няколко пъти животът му виси на косъм, но явно Диньо е роден под щастлива звезда; идва с мисия и я изпълнява докрай. В тая връзка отделно изследване заслужава темата за подготовката и качествата на личността, за способността на даден човек да надмогва и най-трудните мигове на своето или общественото битие и да ги превръща в благотворство и успехи, да обръща злото в добро, отчаянието - във вяра и готовност за действие.

Диньо БожковД. Божков е завършил Самоковската семинария, сетне Казанската духовна академия и дълги години е гимназиален учител и училищен инспектор. Това би изпълнило всеки живот, но не и Диньо-Божковия. Той е от по-друга, от кройката на възрожденците. Запознал се още на младини с възгледите на руските философи и писатели Василий Розанов, Владимир Соловьов, Дмитрий Мережковски, той става сърдечен приятел и горещ привърженик на Григорий Петров. Прегръща като свое верую неговите проповеди за мисията на интелигенцията да просвещава и облагородява народните маси; за ролята на евангелските истини и християнските добродетели в живота на всеки; за апостолския дълг на черквата и свещениците да отнесат сред хората и превърнат в духовна храна словото, примера и делата на Христа. Д. Божков издава сп. “Духовна пробуда”, в което освен руските си учители и приятели привлича за сътрудници Иван Вазов, Константин Величков, Стоян Михайловски, Николай Райнов. С Елин Пелин съставя учебници по вероучение; пише и свои авторски книги, сътрудничи на почти всички вестници и списания, а преди и по време на Втората световна война е основател-редактор на масовите вестници “Вчера и днес” и “Вечер”.

Огромното му културно дело се състои в превеждането на български, издаването и разпространението в близо 600 000 екземпляра на 40 книги от Григорий Петров - най-доброто, което е създал този нов апостол на Христа и християнските ценности и добродетели, влюбения в българската земя и народ, на които е посветил поредица от своите книги.

За да определи себе си щастливец и дългия си живот като щастлив - едно от големите основания на Д. Божков е, че е познавал и работил заедно с цяло съзвездие български и руски първенци на духа и перото. Част от спомените му за тях съставят предлаганата от университетското издателство “Св. Климент Охридски” книга.

За Левски и Орлов дол

ВАСИЛ ЛЕВСКИ ПЯЛ В ЦЪРКВАТА НА СЕЛО ОРЛОВ ДОЛ, ТОПОЛОВГРАДСКО
По случай 171 години от рождението на Васил Левски, искам да ви представя една кратка история за него, свързана с моето село, с рода ми и с бащината ми къща, в която и до ден днешен пазим спомена за Апостола.
Костадин Господинов

Село Орлов дол, Тополовградско, е основано в далечните години на робството. Първото му име е Менечево. От 1906 г. е преименувано на Стъклево, а от 1934 г. - на Орлов дол, произлизащо от реката - Доган дере.
Първите му заселници - около 100 семейства - идват от Великотърновския край, принудени да напуснат родното си село заради буйните си глави и непокорството пред турските власти. Те избират това място край бистрата река, обрасла с буйни гори и ливади. Покрай реката минавал пътят от Стара Загора за Одрин.
Бързо се разраснала търговията, основано било килийно училище. Хората, дошли в този далечен за тях край, искали да си построят и църква, но турските власти не разрешавали. Жителите на селото измислили начин да издействат разрешение от турските власти. Заровили икони в земята, която определили за строежа на църква. Пред турските власти показали мястото като доказателство, че тук някога е имало църква. Те се съгласили при вида на изровените икони, но определили 40-дневен срок, в който да бъде построена църквата.
Минечевци се мобилизирали и, подпомогнати с труд и жива тяга от християните на 30 села, спазили срока. Църквата била построена през 1834 г. и е наречена "Свети Димитър".
На Димитровден 1870 г., когато църквата била препълнена с хора, влязъл млад мъж, облечен като търговец. Приближил се до свещеника, пра-прадядо ми Коста, пошушнал му нещо, застанал на клироса и започнал да пее. Всички останали смаяни. Дотогава такъв обаятелен човек с толкова чудно хубав глас не били виждали и чували. Това бил Васил Левски. Веднага спечелил сърцата на всички присъстващи.
След като свършила църковната служба, синът на свещеника, прадядо ми Господин, го отвел у дома. Водили продължителен разговор. Поставена била задача на прадядо ми вечерта да събере 25-30 сигурни хора. Задачата била изпълнена. Хората се събрали. Влязъл Левски, облечен като турчин, с два пищова на кръста. Всички изтръпнали, а прадядо ми им казал: "Не бойте се, това е един много добър приятел". Левски седнал и попитал: "Няма ли кой да запее една хубава българска песен?". Никой не посмял. Тогава той сам запял и после разкрил кой е. Така на Димитровден през 1870 г. в моя роден дом бил основан Революционният комитет в с. Менечево.

При второто си идване в селото той искал да провери как действа комитетът. Този път се представил за началник на ловците. С помощта на прадядо ми Господин Попкостов наредил да се съберат всички пушки на местните ловджии за проверка. Проверил и пушките на ловжиите турци, а после казал пред комитета: "За техните глави ги готвим". Престоял 2-3 дена в дома на Господин Попкостов и заминал.
През лятото на 1872 г. Левски дошъл за трети път в с. Менечево. Този път се представил за косач, който търси работа. Останал 2-3 дена в дома на Господин Попкостов (там ставали събранията на комитета). На третия ден рано сутринта Господин Попкостов, брат му Гочо и Димо Лазаров излезли заедно с Левски да косят. Така Апостолът бил изведен от селото невредим. Към обяд Господин се върнал, като казал, че има работа в дюкяна, а другите останали да пасат конете. Но в действителност те продължили през гората, убили две сърни и една дива свиня, минали Сакар планина и се отправили към Свиленград. Там отседнали в хан. Дали животните на ханджията. На сутринта Левски заминал за Одрин, а Гочо се върнал с потен кон.
Това било последното идване на В. Левски в с. Менечево. И след смъртта на Апостола дейността на комитета продължила. Почти нямало къща в селото, която да не е дала участници в революционния комитет.
Когато русите настъпили към Стара Загора, менечевци решили, че е дошъл краят на робството и открито обявили дейността на комитета. Но започнало настъплението на Сюлейман паша към Шипка. Почти всички членове на революционния комитет били заловени и откарани в Свиленград, където били обесени. Гочо не могли да заловят. Успял да избяга и се укрил в близката гора. Турските власти го обявили за издирване, давали богато възнаграждение за главата му. Поп Коста ходил при гръцкия владика да моли за съдействие да помилват сина му. Турците обещали да не го заловят и убият, но искали с очите си да видят смелия и ловък българин, дето все им се изплъзвал. Заповядали да дойде в Свиленград. Гочо се подлъгал и щом отишъл, веднага го арестували и окачили на бесилото. Той бил много силен мъж и три пъти успявал да отхвърли примката. Отсекли му ръцете, но преди да издъхне извикал: "Нас 68 души ще убиете, но цял народ не ще можете! С нас са всички! Те ще отмъстят! Вие ще си идете, откъдето сте дошли!".
Прадядо ми Господин Попкостов остава жив, успява да се укрие. След Освобождението е избран за народен представител във ВНС и е участвал в изработването и подписването на Търновската конституция през 1879 година.
В знак на признателност към делото на Апостола в центъра на селото е издигнат паметник. На входа на църквата е поставена паметна плоча с имената на членовете на Революционния комитет.
Улицата, на която се е намирала къщата на Господин Попкостов, носи името на Васил Левски.
И днес в Орлов дол се съхранява споменът за Васил Левски и се разказва на потомците за Апостола и 68-те мъжествени членове на Революционния комитет, основан от него в с. Менечево.

Автор: Дянка Радева

Разказа правнучката на Господин Попкостов - Руска Господинова Попкостова-Бейлова