Диньо Божков
Цанко Живков сп."Литературен форум",бр.12/2000г.Диньо Божков е роден в годината на Априлското въстание, доживява 90-тата си годишнина и автобиографията си е озаглавил “Щастлив живот”. Без себеирония в тия думи, тъй като наистина смята дългия си живот изпълнен с дълбока удовлетвореност от свършеното.
Д. Божков е един от Симеон-Радевите строители на следосвобожденска България, но днес за живота и делото му се знае твърде малко, за да не кажа никак. Роден е в бедно семейство в с. Минечево, сега Орлов дол, Тополовградско, и из тоя дол е изхвръкнал един истински орел на българската книжнина, култура и просвета. Едвам оцелява от тифус в 1902 г., през Междусъюзническата война 1913 г. куршум пронизва червата му, и по-късно на няколко пъти животът му виси на косъм, но явно Диньо е роден под щастлива звезда; идва с мисия и я изпълнява докрай. В тая връзка отделно изследване заслужава темата за подготовката и качествата на личността, за способността на даден човек да надмогва и най-трудните мигове на своето или общественото битие и да ги превръща в благотворство и успехи, да обръща злото в добро, отчаянието - във вяра и готовност за действие.
Диньо БожковД. Божков е завършил Самоковската семинария, сетне Казанската духовна академия и дълги години е гимназиален учител и училищен инспектор. Това би изпълнило всеки живот, но не и Диньо-Божковия. Той е от по-друга, от кройката на възрожденците. Запознал се още на младини с възгледите на руските философи и писатели Василий Розанов, Владимир Соловьов, Дмитрий Мережковски, той става сърдечен приятел и горещ привърженик на Григорий Петров. Прегръща като свое верую неговите проповеди за мисията на интелигенцията да просвещава и облагородява народните маси; за ролята на евангелските истини и християнските добродетели в живота на всеки; за апостолския дълг на черквата и свещениците да отнесат сред хората и превърнат в духовна храна словото, примера и делата на Христа. Д. Божков издава сп. “Духовна пробуда”, в което освен руските си учители и приятели привлича за сътрудници Иван Вазов, Константин Величков, Стоян Михайловски, Николай Райнов. С Елин Пелин съставя учебници по вероучение; пише и свои авторски книги, сътрудничи на почти всички вестници и списания, а преди и по време на Втората световна война е основател-редактор на масовите вестници “Вчера и днес” и “Вечер”.
Огромното му културно дело се състои в превеждането на български, издаването и разпространението в близо 600 000 екземпляра на 40 книги от Григорий Петров - най-доброто, което е създал този нов апостол на Христа и християнските ценности и добродетели, влюбения в българската земя и народ, на които е посветил поредица от своите книги.
За да определи себе си щастливец и дългия си живот като щастлив - едно от големите основания на Д. Божков е, че е познавал и работил заедно с цяло съзвездие български и руски първенци на духа и перото. Част от спомените му за тях съставят предлаганата от университетското издателство “Св. Климент Охридски” книга.
