ГЕРГЬОВДЕН

На 6 май празнуваме Гергьовден, Деня на храбростта и празника на Българската армия. Св. Георги е от малкото светци, почитан и славен както от християни, така и от мюсюлмани. Той е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.). Бъдещият светец постъпва съвсем млад във войската и проявява завидни военни способности. На 20-годишна възраст получава чин на военен трибун. Страстен привърженик и защитник на Христовата вяра, Георги е хвърлен в тъмница, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен. Според житието недалеч от гроба му се появявал змей, който опустошавал околността. Светецът успял да порази с копието си чудовището. Оттогава се ползва със славата на един от най-изявените змееборци (драконоборци) и конници в християнството, поради което е избран за светец покровител на войната и войската. В памет на Св. Георги (на гръцки “земеделец”) Гергьовден се почита от народа и като празник на земята, на земеделието и животновъдството. Светията е покровител на овчарите и стадата. В народните песни и легенди той е надарен с мощ и юначество, представен като пръв змееборец, побеждаващ ламята. Народът почита паметта на Св. Георги с различни ритуали, сред които най-известни са освещаването на гергьовското агне и обредните хлябове. Подготовката за празника започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на Св. Георги. Коли се първото мъжко родило се през годината агне; прекажда се и се освещава. Коленето става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които предварително се дава на агнето, за да има ситост, плодородие, здраве и живот. Събраната кръв се изсипва върху лехите, за да ражда земята повече. Всички се събират на обща трапеза, прекаждат я, пият, веселят се и пеят песни: „Св. Георги обикаля нивите”, „Здравец за Гергьовден”, „Венец за агънцата”. На трапезата освен печено агнешко трябва да има пресен лук и чесън, салата, пиле, хляб и вино. След обеда се играят хора и се връзват люлки, които моми и момци не люлеят, няма да им върви през годината. Някъде момите вадят от бял котел с мълчана вода предварително оставени да пренощуват пръстени, гривни или китки и наричат коя мома за кого ще се омъжи. Другаде има обичай събличане и забраждане на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, излизат на мегдана с невестинските си премени. Кръстниците (или кумовете) свалят ритуално връхната им дреха и събуват обувките им. После им дават обикновени и ги забраждат с кърпа. За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и новата стопанска година. Имен ден празнуват Георги, Гергана, Галя, Герчо, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце, Гуга, Ганчо, Ганка и др.

Игнажден

Днес е голям християнски празник – Игнажден

Българската православна църква отбелязва на 20 декември Игнажден. От този ден до Бъдни вечер са продължили родилните мъки на Богородица. От Игнажден денят започва да нараства – „обръща се към пролет и лято“. Другите названия на празника са Игнат, Млада година. Според народното поверие на този ден е началото на новата година, затова в някои области на България го наричат Нов ден.
Имен ден празнуват Игнатий ( от лат. “игнеос” – огнен), Игнат, Игната, Игньо, Игна, Ига, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Плама, Пламка, Пламо и др. Честито на всички, които празнуват днес.
Днес българската православна църква чества Свещеномъченик Игнатий Богоносец, епископ Антиохийски.
Свети Игнатий е роден в гр. Антиохия. Въпреки, че името му има латински произход, запазените оскъдни сведения за него сочат, че той е с източно потекло.
Смята се, че той е детето, което Исус Христос посочва, когато обяснява кой е най-голям измежду себеподобните. Наричан е Богоносец, защото сам казвал, че носи в сърцето си Бога.
Свети Йоан Златоуст обаче, който прекарал част от служението си в Антиохия, в похвалното си слово за светеца споменава, че той не е виждал лично Христос. Според текста на „Мъченичеството на Свети Игнатий“ той е бил „ученикът на Свети Йоан“. Така, че вероятно е познавал и други от апостолите.
Игнатий Богоносец бил ученик на св. Йоан Богослов. По-късно става епископ на Антиохийската църква. Той управлявал паството си в продължение на 40 години без да жали труд и грижи. Усърдно проповядвал Божието слово и мнозина довел до познание на Христос. Паството наричало своя епископ Богоносец, защото той самият казвал, че носи в сърцето си Бога. В акта на мъченичеството му се споменава, че е бил „мъж апостолски във всичко“ и че „грижливо управлявал църквата в Антиохия“, както и че я превел през гоненията на император Доминициян. Той пръв въвел пеенето на божествените песни от два хора (антифонно пеене), което после било прието и от другите християнски църкви.
Посланията на свети Игнатий са написани набързо на път за Рим. В малоазийския град Смирна пише послание до ефеската, магнезийската, римската и тралийската църква, а от град Троада изпраща послания до филаделфийската, смирненската църква и до Поликарп, епископ на Смирна.
Осъден на смърт от римския император Траян заради верските си убеждения. През 107 г. загива мъченически в голям цирк в град Рим,разкъсан от лъвове

Традиции и Обичаи на Игнажден
Според народните обичаи на Игнажден започват Новата година и Коледните празници. Всичко, което се прави на този ден, има магическа сила, може да роди здраве и живот, плодородие и късмет. Затова българинът се вк(глежда в символите и знаците, които му дава светът наоколо..
Българите тачат този голям християнски празник под имената: “Игнажден”, “Идинак” “Идинажден”, “Игнатьовден”, “Полаз”, “Полязов ден или “Млада година”.
Тъй като Игнажден означава „пламенен ден”, днес именици са и хората, носещи имената Игнат, Огнян, Огняна, Пламен и Пламена.
Според поверието, на Игнажден започват и родилните мъки на Божията майка, тогава са и сбирките на коледарите. Затова той е наречен Нов ден или Млада година.
С Игнажден се поставя началото на коледните празници. . Характерен за празника е обичаят “полазване”, предвещаващ каква ще бъде новата година. Ако първият гост е добър и късметлия, семейството ще се радва на благоденствие и успехи през цялата година. Полазникът (първият гост) често бива избиран и канен предварително от домакините. Когато той пристигне, трябва да разбърка огнището с пръчка и да пожелае на семейството да имат толкова добитък и деца, колкото са искрите. Гостът благославя дома и бива дарен с пшеница и плодове за плодородие.По това кой човек (полазник) пръв влезе в дома ви сутринта, се гадае за здравето, плодородието и имането през годината. Ако се случи първият гост да е добър и богат, то и годината ще е плодоносна. На него домакинята дава игнатово кравайче и той сяда начело на трапезата. Рано сутринта на Игнажден жените наклаждат огъня, слагат гърне с вариво и приготвят тесто за хляб, от което омесват колаци.
Дали ще има плодородие, гадаели и по “въглен на секира”. Добър знак за това е, ако изгори докрай въгленът и стане на пепел върху нея.
На Игнажден стопанинът избира и отсича в гората Бъдника – дъбово или крушово дърво, което ще гори в дома на Бъдни вечер.
На Игнажден се приготвят колаци и се прави кръст от замесено тесто, с който стопаните се предпазват от зло. Повечето обичаи са свързани с вярването, че на Игнажден започват Мръсните дни, които траят до Нова година.
За лек и магия започва и извършването на обряда Вардене квас. Това е български обичай, познат и практикуван в Русенско и Разградско. Участничките в него са само жени. Вечерта срещу Игнажден се събират в някой дом и две от тях (първа и последна на родителите си) замесват гърбом към нощвите тесто, в което бабите слагат магьоснически билки. Замесеното тесто се оставя в един ъгъл в стаята. Цяла нощ до него стои будна омъжена жена, а останалите играят хоро. Това се повтаря 12 нощи до Нова година, като се сменя само къщата. Особено внимание се отделя на вечерите срещу Игнажден, Коледа и Нова година, което потвърждава принадлежността им към коледния цикъл. Последната вечер момите и жените разделят тестото помежду си и го пазят за лек и за правене на магии.
Вечерта преди Игнажден се приготвя празнична трапеза. Всичките ястия трябва да бъдат постни. Стопанинът разчупва обредна пита. У когото остане по-голямото парче от питат, у него ще късметът. Поднасят се ошав, варени царевица и боб, сърми, туршии и зеленчуци.
Поверия за Игнажден
По това кой човек ще влезе първи в дома сутринта се гадае за бъдещето през годината – за здравето, плодородието, имането. Полазникът може да бъде чужд или свой човек. Ако той не е късметлия, през годината няма да има благополучие за дома.
На този ден не се дава нищо в заем, за да се запази изобилието и плодородието в семейството.
Преди изгрев слънце на празника се почистват и комините на къщите. Саждите се хвърлят на кръстопът или на двора, за да няма бълхи през лятото.
На този ден жените не трябва да работят. Ако ли не всички жени, то поне онези, на които им предстои да раждат. Поверието казва, че ако не работят в този ден, раждането ще е леко.
Според друго поверие на Игнажден е добре да се поработи от всичко по малко. Така през довело до друго поверие: Смята се, че всичко, което се прави на Св. Инат, упорито ще става през цялата годината, т.е. ще се заинати така да става.
На този ден момците поставят ечемик под възглавницата си. Според поверието, ергените ще се оженят за девойките, които са сънували през нощта.
Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Дните през този период се наричат „Мъчници“. Жените тогава не трябва да похващат никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно.

БОЖА МАЙКА РОДИЛА МЛАДА БОГА

Замъчи се божа майка, коладе, коладе ле,
от Игнажден до Коледа, Коладе, Коладе ле,
Да си роди Млада Бога,
Млада бога - Исус Христос,
Родила го - не го видя,
Тръгнала е да го дири,
срещнала е тумба момци,
тумба момци коледници.
Видяхте ли моя сина,
И да видим не го знаем.
Той е личен и приличен,
на чело му Ясно слънце,
на плещите тъмен месец.
Видяхме го в Дряновполе,
Канеше се да си дойде,
да си дойде за Колада.
Тебе пеем Божа майко,
тебе пеем Бога славим, Коладе, Коладе ле.

Има много разновидности на текста - някой знае ли Орловдолския?!

 

Копривщица 2010

105 изпълнители от община Тополовград на събора в Копривщица
105 изпълнители ще представят община Тополовград на Десетия събор на българското народно творчество – Копривщица 2010, който ще се проведе в дните от 6 до 8 август. Те ще изпълнят програмата си на 7 август, на Пета естрада, във времето определено за област Хасково от 14 до 19 ч.
Богатото фолклорно наследство на Тополовградския край ще бъде представено на сцената на Копривщица от 8 групи, от които 1 коледарска група – с.Хлябово, 6 женски певчески групи от селата Устрем, Радовец, Мрамор, Срем, Орлов дол, Хлябово и 1 група за автентичен фолклор от село Княжево, която ще представи обичая „Понца”. С 2 индивидуални изпълнения ще участва Тодор Николов – представител на ч-ще „Св.Св.Кирил и Методий” гр.Тополовград.
Участниците в Националния събор Копривщица 2010 от община Тополовград бяха одобрени в рамките на Народният събор „Света Троица 2010” , проведен на 22 май, край манастира „Св.Троица”, в който участваха 17 фолклорни състава и 4 индивидуални изпълнители от общината.
Тополовградската група, която ще се представи на Десетия национален събор на народното творчество е от най-големите от Хасковска област, което е едно от най-ярките доказателства, че в Тополовградския край, в полите на Сакар планина живее българския дух.

ПРОГРАМА
на изпълнителите от община Тополовград
Копривщица 2010
7 август 14-19 часа, Пета естрада

1.село Хлябово, община Тополовград
Народно читалище „Сакар”
Коледарска група
1.Калесала е Божа майка;
2.Изгряла е ясна звезда;
3.Посгодил се Янколо юнак


2. село Устрем, община Тополовград
Читалище „Пробуда- 1928”
Женска певческа група за автентичен фолклор
1.Дамян се конче седлае;
2.Мари Марино Маринке;
3.Драгано гьозел момне ле

3. село Радовец, община Тополовград
Читалище „Васил Левски 1934”
Певческа група
1.Мария, луда гидия;
2. Йовчо си стадо пасеше;
3.Ружо льо, ружо

4. село Мрамор, община Тополовград
Читалище „Пробуда”
Фолклорна женска група
1.Синко Стояне, Стояне;
2.Събрала е Янка ръсила

5. село Княжево, община Тополовград
Читалище „Развитие”
Фолклорна група
1. Обичай „Понца”

6. село Срем, община Тополовград
Читалище „Изгрев- 1927”
1.Събра ли ми са събрали;
2.Похвили се мари бяла Рада;
3.Слънцето трепти да зайде

7. село Орлов дол, община Тополовград
Читалище „Паисий Хилендарски”
Женска фолклорна група
Пеени хора
1.Радо бяло Раде;
2. Мама Тодоре думаше;
3.Помамил Иван Стадото;
4.Разлюляла се е Петранка

8. село Хлябово, община Тополовград
Народно читалище „Сакар”
Женска група за автентичен фолклор
1.Турчин през гора вървеше;
2.Пил Богдан вино червено;
3.Щеркольово хоро


9. град Тополовград, община Тополовград
Читалище „Св.Св. Кирил и Методий”
Тодор Николов
1. Разпуснал Киро, разпуснал
2. Рада е сено сбирала

Коледното "слово" на Орлов дол"

Отскочи, Боже - поможе!
Ние отидохме в тоя нашия брат, нина-господина,
среднощом, полунощом,
златни му порти похлопахме, потропахме.
Ние не го заварихме ни пиян, ни сънен,
ний го заварихме на Божа и вишна трапеза -
яде и пие и се боговишно моли.
Ние му отидохме добри гости коледарци,
мало го полошихме, повече го развеселихме.
Той скочи, та се врадва, вбрадва,
та ни дари добра дара, вит-превит кравай,
на кравая кръст Божи дукатци.
Това дукатце, ако му се метне-пометне,
кощовца, воловца, стрежени овчици, козици,
сребърце му се е вяло-превяло,
през праг поковало,
по Ивановден дебелите ледове,
бързите воденички.
Всичка дружина да рече: "Амин!" (Амин!)
Тоя наш брат, нина-господина,
дето ни е тачил, та подарил
добра дара - вит-превит кравай,
така и него го е тачил добър вишен Господ,
та го е дарил добри синове,
доброчестни дъщери,
чифт воловци, млечни кравички,
родо родилки, бързи кобилки.
Де бягали, та стигнали
на високата могила,
дето Млада Бога делба дели - злато и сребро.
На кой брат се падна лъжица и паница,
на тоя нашия брат, нина-господина,
се падна килце, килце и половина.
Той впрегна колесник, че кола го не приема...
Всичка дружина да рече: "Амин!" (Амин!)
Тая бяла ръка, дето е заваляла-замесяла това бяло тесто,
да има, да й доходят от девет-десет села
със жълта бъкличка,
да й целуват ръка и коляно,
от година на година да венчава,
от месец на месец да кръщава,
от неделя на неделя да облича.
Той се отнесе-понесе
като кит по гора, като лед по вода,
сокол из височина, риба из дълбочина,
като божа и вишна гъркинка
с пъстро перце напред голям свирек...
Всичка дружина да рече: "Амин!" (Амин!)
Това зрънце, дето се е вяло, засяло,
малка му нива - купнец,
среди нива - дъбчец,
дъбчец - люлчица,
люлчица - момчец,
като бащин златен пръстенчец!
Баща му го гони из червениките кози,
той бяга из белоликите моми
като всички бащи на млади години.
Ние не знаем да славим -
Бог знае да слави!
Да ви е велик и честит! Амин! (Амин!)


Орлов дол, Тополовградско; коледарска благословия - "слово",която се "нарича" от старейшината в семейството пред коледната трапеза (Архив КБЛ-ВТУ); полошихме - разсърдихме; вбрадва - обрадва, кощовца - според инф. кокошка; родо родилки - според иннф. овце родилки; от неделя на неделя да облича - според инф. да кръщава.

А Вие знете ли други? Споделете ги в "коментари"!