ГЕРГЬОВДЕН

На 6 май празнуваме Гергьовден, Деня на храбростта и празника на Българската армия. Св. Георги е от малкото светци, почитан и славен както от християни, така и от мюсюлмани. Той е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.). Бъдещият светец постъпва съвсем млад във войската и проявява завидни военни способности. На 20-годишна възраст получава чин на военен трибун. Страстен привърженик и защитник на Христовата вяра, Георги е хвърлен в тъмница, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен. Според житието недалеч от гроба му се появявал змей, който опустошавал околността. Светецът успял да порази с копието си чудовището. Оттогава се ползва със славата на един от най-изявените змееборци (драконоборци) и конници в християнството, поради което е избран за светец покровител на войната и войската. В памет на Св. Георги (на гръцки “земеделец”) Гергьовден се почита от народа и като празник на земята, на земеделието и животновъдството. Светията е покровител на овчарите и стадата. В народните песни и легенди той е надарен с мощ и юначество, представен като пръв змееборец, побеждаващ ламята. Народът почита паметта на Св. Георги с различни ритуали, сред които най-известни са освещаването на гергьовското агне и обредните хлябове. Подготовката за празника започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на Св. Георги. Коли се първото мъжко родило се през годината агне; прекажда се и се освещава. Коленето става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които предварително се дава на агнето, за да има ситост, плодородие, здраве и живот. Събраната кръв се изсипва върху лехите, за да ражда земята повече. Всички се събират на обща трапеза, прекаждат я, пият, веселят се и пеят песни: „Св. Георги обикаля нивите”, „Здравец за Гергьовден”, „Венец за агънцата”. На трапезата освен печено агнешко трябва да има пресен лук и чесън, салата, пиле, хляб и вино. След обеда се играят хора и се връзват люлки, които моми и момци не люлеят, няма да им върви през годината. Някъде момите вадят от бял котел с мълчана вода предварително оставени да пренощуват пръстени, гривни или китки и наричат коя мома за кого ще се омъжи. Другаде има обичай събличане и забраждане на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, излизат на мегдана с невестинските си премени. Кръстниците (или кумовете) свалят ритуално връхната им дреха и събуват обувките им. После им дават обикновени и ги забраждат с кърпа. За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и новата стопанска година. Имен ден празнуват Георги, Гергана, Галя, Герчо, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце, Гуга, Ганчо, Ганка и др.

Първа пролет с конни състезания в Орлов дол

 Сакарнюз - http://sakarnews.info/news.1271.Parva_prolet_s_konni_sastezaniia_v_Orlov_dol.html

         Тази година жителите на с. Орлов дол, тополовградско посрещнаха първа пролет с конни надбягвания, организирани от Динчо Великов и Гочо Гочев. В надпреварата с амбиция и хъс за победа участваха девет ездача. Най-много емоции на насъбралото се мнозинство донесоха Алекси Стоянов, който зае първо място. След него бе Назим Илиев, а Жасмин Желязков, се класира трети.  Награди на първенците връчиха представители на обществено движение „Възраждане за община Тополовград” – председателят Румяна Георгиева и Веселина Иванова и Атанас Гаджев., които са организатори на събитието.
Подобни състезания се организират всяка година около Тодоровден, но през 2012, заради студа те бяха отложени за по-благоприятно време.
Заедно с орловдолци на празника се порадваха кметът на общината Божин Божинов и заместникът му Веселин Камашиков, от чийто присъствие хората се възползваха, за да споделят въпроси, които ги вълнуват.

Публикувана: 26.03.12 09:15

Автор: Тонка Славкова

Ст. н. с. д-р Дечко Лечев – историк за с. Минечево (Орлов дол) и посещенията на Левски

   

Здравейте,

изпращам ви статия на баща ми за орлов дол.

Момчил Лечев    

   " Моето мнение за основаването на Революционния комитет

                  в с. Минечево (Орлов дол) и посещенията на Левски

        Като потомък на два Орловдолски рода – Бозаджиевия и Божковия напоследък с интерес следя това, което излиза за с. Орлов дол в Интернет. По стечение на обстоятелствата, до мен достигнаха различни източници за едно от най-важните събития в историята на с. Минечево преди Освобождението – основаването на Революционния комитет – факт с който основателно се гордеят потомците на Минечевци.

        Още като ученик чувах от един от моите вуйчовци, че дядо му Господин Бозаджията (мой прадядо) бил член на комитета и че комитетът бил основан от Левски. Разбира се, този факт съм го възприемал по-скоро като една легенда. Когато обаче след години, вече като професионален историк, срещнах  информация в спомените на моя родственик от бабина страна Диньо Божков, че наистина е основан от В. Левски, за мен вече нямаше съмнение. Още повече, че такива сведения се съдържаше и в някои писма до него от орловдолци.

        По понятни причини, посещенията на Левски в селищата на България са обгърнати в тайни, поради което в много случаи, събития свързани с него са украсени или дори измислени. Известни различия и неясноти има и около пребиването на Левски в Минечево. Ето защо ще се опитам да направя някои необходими уточнения, за да можем да си отговорим на въпросите: Колко пъти Левски е бивал в селото и кога е основан Революционният комитет?

         В статията си „За Левски и Орлов дол” (поместена в интернет страницата на Орлов дол) Дянка Радева пише, че Левски е идвал в Минечево три пъти. Тя се позовава на спомените на Руска Господинова Попкостова – правнучка на Господин Попкостов – един от активните дейци на Революционния комитет. Според нея първото идване на Левски в селото е било на Димитровден 1870 г. Най-напред Левски участие в църковната служба и дори пял, след което придружен от поп Коста отива в дома му, където бил основан комитета.

           В статия на музеен работник Димитър Донев от музея в Тополовград  (В. „Народен другар”, 27, 3 март 1987 г.) същото събитие се отнася към Димитровден на 1869 г. Освен това там се казва, че Левски „вероятно е подготвил почвата за създаване на таен революционен комитет”.

        Въз основа на друго предание пък се казва, че дошъл като „косач”. Целта му била да „търси връзка с будни, учени жители на селото.”

        Кога е идвал за втори път в статията на Д. Радева не се посочва. Идването му било под прикритието на „началник на ловците”. За целта проверил дори пушките на ловджиите, включително и турците-ловджии. Но всъщност истинската му цел била да провери как работи комитета.

       Според Д. Донев второто посещение на Левски в Минечево е през 1871 г., когато облечен като „турско заптие”, дошъл да провери пушките на ловджиите. Тогава именно бил основан и революционния комитет в къщата на свещениците Гочо и Господин поп Костов.

        И третото посещение според Д. Радева било през лятото на 1872 г., когато престоял три дни и напуснал селото като косач, заедно с други косачи  от селото. За трето посещение в статията на Д. Донев не се споменава.  

          Не отричам възможността Левски наистина да е идвал три пъти в Минечево. Дори смятам, че е много вероятно да е минавал повече от три пъти, тъй като селото е на пътя му на отиване и на връщане от Цариград. Смятам  обаче, че има неясноти около посочената последователност на посещенията му, които се дължат на различията в преданията.

          Ако проследим движението на Апостола, т.е. направените от него три обиколки в България, се налага да направим пренареждане на посещенията му в Минечево, като се вземат пред вид и спомените на съвременниците. Разбира се, те не трябва да се пренебрегват, но към тях трябва да се подхожда по-внимателно. Защото много често едно и също събитие се описва по различен начин – понякога неволно, понякога съзнателно.

         С голяма доза сигурност може да се твърди, че първото посещение на Левски в Минечево, е станало още около Коледа, т.е. през декември 1868 г. Както е известно, Левски осъществява първата си обиколка, като отпътува с кораб от Румъния на 11 декември 1868 г. и се връща там на 24 февруари 1869 г. След няколкодневно пътуване той стига в Цариград, където след кратък престой започва обиколката си. По време на тази кратка по време, всъщност разузнавателна обиколка, Левски поставя задачата за основаване на революционни комитети във всички селища през които е минал. Най-вероятно така е постъпил и в Минечево, което се намира на пътя му към вътрешността. Предполагам, че като първо, посещението е станало в много тесен кръг. Тъкмо затова за него никой не споменава. 

          Второто посещение е станало най-вероятно през лятото на 1869 г., когато Левски прави втората си обиколка (1 май – 27 август 1869 г.) и обикаля главно селищата през които е минал при първата обиколка. Това идване между другото се потвърждава от спомените на дядо Господин Бозаджията (записани от внука му Господин), в които се казва, че Левски идвал в селото през лятото на 1969 г., облечен „в турски дрехи и фес”, като преди това е бил в с. Голям манастир на среща с младежи от околните села и дал инструкции. Тази подробност не изглежда на измислена, което дава основание да я приемем като достоверна.

       Това може би е същото посещение, неуточнено по време, в статията на Д. Радева, при което Левски се явил преоблечен като турско заптие и направил преглед на пушките на ловджиите от Минечево, включително и на някои турци. Но при това посещение също не е основан революционния комитет. Тогава Левски не е дошъл да провери как работи революционния комитет, а как върви подготовката за основаването на революционен комитет.

        В известната статия на свиленградчанина Александър Кипров (сп. „Ловец”, 1930 г.) се твърди, че второто посещение на Левски в Минечево станало през лятото на 1871 г. на път за Цариград, преоблечен като заптие, което проверило пушките на ловджиите. Тогава според него е основан революционния комитет в Минечево. На другия ден дори бил организиран лов, с участието на трима турци, при който били убити 2 сърни, много зайци и един глиган. Цялата ловна дружина се отправила към Свиленград, където вечерта било организирано угощение. Левски и още двама местни младежи се отделили незабелязано и основали местния революционен комитет в къщата на Димитраки Бояджиоглу.

         Сам по себе си този разказ е много правдоподобен и е напълно в стила на Левски. Но около това посещение има неяснота. Най-вероятно годината е сбъркана. Ако е второто посещение, то означава, че е било през лятото на 1870 г., т.е. то е предшествало основаването на комитета на Димитровден.

         Ловът обаче е твърде съмнителен. Първо, такъв лов посред лято е невъзможен, освен ако приемем, че „заптието” бракониерства. Но не е за вярване Левски да организира такъв показен лов!  Дори да е така, кой убива глиган по това време? Освен това противоречи на твърдението от много източници, че комитетът в Минечево е основан по Димитровден. В нито един спомен не се твърди, че комитетът е основан през лятото. Ето защо това посещение на Апостола в селото не може да бъде свързано с основаването на революционния комитет.

Очевидно за истинското основаване на комитета, Левски идва в Минечево трети път. Този трети път може наистина да е на Димитровден през 1870 г., тъй като след 26 май 1870 г. той се установява трайно в България и започва усилена работа по основаването на комитети. Тогава обикаля всички селища в които е минал преди това.

         След службата в църквата „Св. вмч Димитър”, т.е. на патронния празник на храма, се провежда учредителна сбирка в дома на поп Господин Попкостов (Костадинов). Според някои спомени преди това Левски е посетил дома на Петър и сина му Господин Граматикови. А според разказа на дядо Господин Бозаджията, след учредителното събрание Левски нощувал в бозаджийницата му, където имало скривалище. То било под тезгяха, където имало два 200-литрови кюпа (делви) за боза. Имало „три изхода: към пътя, към плевнята и към глуха пътека край училището.”

Очевидно Левски е посещавал Минечево многократно. Тъкмо по тази причина според мен се е получило смесването на събитията в различните спомени. Освен всичко трябва да се подчертае, че в съответствие с изизкванията на конспирацията, редовите членове на организацията не са били много запознати с организационните проблеми, по признание на някои от малкото оцелели. Това разбираме от едно писмо Петър п. Христов Нейков (Петър Попов) – един от най-интелигентните орловдолци до Диньо Божков. През 1930 г. той разпитва все още живите свидетели на събитията – дядо Господин Бозаджията, дядо Христо Чюмпирев и дядо Колю х. Попов, които били сред най-младите членове, но не „най-видните”, т.е. не сред ръководителите. Те изрично подчертават, че някои решения се вземали „скрито от тях”. По тази причина е възможно, за някое от посещенията на Апостола да са знаели съвсем тесен кръг от хора. Във връзка с това се налага още едно уточнение. Макар, че по традиция всички използваме термина „революционен комитет”, което не е много прецизно, когато става дума за общия брой на членовете. В такива случаи е по-правилно да се използва по-широкото понятие „революционна организация”. Членове на комитета, ръководното тяло на организацията, са съвсем тесен кръг от хора – „най-видните”, за които говорят разпитаните старци. И още нещо показателно. Когато турците преследват революционни дейци, не случайно най-напред търсят „комити” (от комитет) и после редовите членове. И най-напред тях избиват. Това, макар и не чак толкова важно, все пак трябва да се знае, защото на него също така се дължат много от различията в спомените.

Колко пъти Левски е ходил тайно до Цариград никой не знае. Затова и никой не може да каже колко пъти се е отбивал в Минечево. Но фактът, че в селото имало изградено скривалище, подсказва, че може би при всяко свое пътуване той е нощувал в селото. Впрочем, във връзка с това аз се присъединявам към извода на Д. Донев, че в Орлов дол Левски се чувствал на сигурно място.

         В края на краищата колко пъти Левски е бил в Минечево не е най-важното. По-същественото е, че за него селото е било важно от гледна точка на бъдещата революция и че той гледал на селото и на революционната организация като на сигурна брънка на Вътрешната революционна организация в България. И както се вижда, работата която се извършила тук, дала отлични резултати – създадена бил една от най-многобройните революционни организации в Южна България. Нещо повече. Разпитаните от Петър Попов старци разказали, че някои членове на комитета ходили в Новозагорското село Голямо гюмлий  на гуляй, но изказали съмнение, че правили „някакво съзаклятие.” Очевидно да положат основите на революционна организация.

         Като вземем пред вид, че за основаването на революционната организация в Мустафа паша Левски тръгва от Минечево, може да изкажем, че в определен смисъл селото е било нещо като средищен център за региона в организационно отношение.

          Господин Бозаджиев твърди в записките си, че дядо Бозаджия подготвил срещата на орловдолски ловджии с ловджиите от Мустафа паша през септември 1871 г., като отива там предварително. Вече стана дума, че Левски отива там след лов с цялата ловна дружинка от Орлов дол. Очевидно той е бил най-подходящ тъй като постоянно ходел там да продава боза. Видимият повод за пътуването му бил да купи две крини просо, от които се прави боза. Само че не други, а точно Станко Разбойников и Димитраки Бояджиоглу – бъдещите водачи на революционната организация, му съдействат да купи просото. Без съмнение той е изпълнил и куриерска задача. Каква точно най-вероятно и той не е знаел, ако е пренесъл някакво писмо, както обикновено практикувал Левски. Едва ли, като един от младите членове,  е бил толкова просветен в делата, за да подготвя срещата, чиято цел всъщност е била създаването на революционна организация в града. Тъкмо затова той говори за среща на ловджиите в присъствието на Левски. От статията с сп. „Ловец” е известно, че в разгара на мохабета Левски, Разбойников и някой си Димитър Новаков се измъкнали незабелязано и отишли в къщата Бояджиоглу, където в присъствието на 25 души била основана революционната организация.     

          Смятам за справедливо тук да спомена едно име, което срещнах единствено в писмо на Петър Попов. Става дума за някой си Руси Търлев. Според старците никой не знаел къде ходел и какво правел. Работел „много скрито и тайно”. Какво правел знаели само „чорбаджилята”. Хората даже му се подигравали и казвали че бил „издърван човек”. Този Руси може и да е бил особняк, но очевидно съзнателно е преигравал за прикритие. Не случайно тъкмо „изтървания” Руси турците най-много „дирили и му взели саалъка (?), че бил взел Балкана за Русия.”

          Във връзка с основаването на революционния комитет в Минечево има един недостатъчно изяснен въпрос, който се нуждае от проучване. В спомените си Диньо Божков много пъти споменава името на архимандрит Доситей Ковачев, който е пребивавал в селото (очевидно нееднократно) във връзка с борбата срещу гърцизирането на населението. Както по-късно, в към края на XIX в. сам Доситей Ковачев казал на Д. Божков, при едно от гостуванията си в Минечево, престоял у дома на баща му Иван Божков 40 дни. Фактът, че Д. Божков не го е запомнил, означава, че е бил в селото и преди Освобождението, когато Диньо е бил пеленаче, или пък още не е бил роден. Но Д. Ковачев е известен не само като духовник. Той е един от най-верните съратници на Левски. (Не случайно на негово име е кръстено село – Доситеево.) Следователно е логично да се предположи, че е съдействал на Апостола за организирането на революционния комитет в селото. За съжаление никъде – нито в известните ми спомени, нито в някакви други документи свързани с дейността на Левски, за основаването на революционния комитет в Минечево не срещнах името му.

        Впрочем, дори заслугата на Д. Ковачев да е само тази, че е довел до успешен край борбата против гърцизирането на населението на Минечево, той заема важно място в историята на селото. Защото борбата срещу този вид асимилация е толкова важна, колкото борбата за политическо освобождение. Не ми е известно дали на негово име е кръстена улица в селото. Ако няма е редно да се наименува. Между другото такава би трябвало да има и на името на Диньо Божков.

+++++++++++++++++++++++++++++++

          За съществуването на многобройна Революционна организация и активен комитет подсказва едно важно събитие, което за съжаление има твърде печален край. Събитие, при което турците изливат цялата си злоба върху членовете му предчувствайки края на господството си. Случаят е следният (според информацията съдържаща се в някои писма до Д. Божков и от разкази на дядо ми Петър Господинов Бозаджиев – син на дядо Бозаджия и вуйчо  ми Господин):

          Когато чули за боевете при Ст. Загора по време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. селяните от Минечево сметнали, че краят на робството дошъл, може би поради слаба информираност. Какви действия точно е предприел революционния комитет не е много ясно. Прогонили турските управници или са се държали много предизвикателно с тях, не се знае.  Във всеки случай е станало нещо прибързано и очевидно недобре обмислено. Както е известно войната не свършва с битките край Ст. Загора. След оттеглянето на руските войски на Шипчанския проход, турците подложили населението в Тракия на жесток терор. Затова реагирали бързо, като пратили в селото редовна войска.

        Дали обаче е щяло да се стигне до този погром, ако е нямало една друга коварна намеса – на Одринския гръцки владика? В едно писмо до Д. Божков от 1939 г. поп Георги твърди, че тази акция на турците станала с неговото активно съдействие. Коварният владика добре преценил, че случаят е много удобен да си отмъсти на „минечевци”. Той не могъл да им прости, че се отцепили от Одринската епархия, която продължавала да се числи към гръцката Патриаршия. И двамата свещеници от селото обаче не се смятали за „патриаршисти”, а за „екзархисти” и се присъединили към новосъздадената Българска екзархия. Тук трябва да припомня, че точно на етнически принцип се определяла принадлежността на селищата – към гръцката Патриаршия селищата с преобладаващо гръцко население, а към Екзархията – с българско население. Ето защо гръцкия владика в Одрин искал толкова много да погърчи чисто българското Минечево. Естествено не успял.

Преминаването към Българската екзархия означавало, че няма да се събира владичина за гръцкия владика. Това съвсем вбесило алчния владика. Във връзка с това поп Георги пише дословно: „Това изглежда е озлобило гръцкото духовенство много против тях, за да ги наклевети пред турската власт, която обявява селото за комитско и излавя по-събудените 47 души начело с двамата свещеници и ги избесва до един в Мустафа паша.”

        Оказва се, че тези мъже не са 47, а 64 (дядо говореше за 40) били арестувани за една нощ, както казваше дядо “по бели гащи”. За късмет тази вечер баща му – дядо Господин Бозаджията не си бил вкъщи, а в околни села да продава боза, та “откачил кожата”. Казваше, че всички били навързани и закарани в Одрин. В други спомени се казва, че били откарани в Мустафа паша. Всъщност объркването идва оттам, че арестуваните наистина най-напред били откарани в Одрин и всичките светкавично осъдени на смърт. Част от тях били обесени там, а 40 души Мустафа паша. На пръв поглед това ми се струваше толкова невероятно, че го възприех само като легенда. Наистина такава жестокост трудно може да се възприеме от нормалния човешки мозък!

          За съжаление „легендата” се оказа зловеща истина. Когато впоследствие се сдобих с архива на Диньо Божков, попаднах на оригинала на списъка, по който имената са упоменавани по време на църковна служба. Изпратен му е от поп Георги през 1943 г. Написан е на гръцки език. Открит е през 1936 година в една черничева хралупа в двора на старата къща на хаджи поп Георги. Оказва се, че на този списък имената са 50. Но в началото на един от преписите на машина моят родственик е добавил на ръка следната приписка: ”Избесени са били повече от 60 души, но запазени са само имената на следните:”…, след което се изреждат.

       Силно впечатлен от тази трагедия, в памет на загиналите, Д. Божков поръчал метална плоча в притвора на църквата на с. Орлов дол, която може да се види и сега. Това се разбира от една малка негова собственоръчно написана бележка: „Списъкът е предаден (прехвърлен – б.м. Д.Л.) на металическа плоча, окачена у входа на църквата в селото за спомен”.

Покрай разказа за обесените, дядо говореше за един също така трогателен случай с поп Коста, който от наивност предал неволно сина си Гочо на турците и който бил обесен пред очите му. Разбира се, с „помощта” на кования гръцки владика, който го подлъгал.

Няма да преразказвам това събитие, първо, защото то е описвано и разказвано многократно и защото самият акт на обесването е описан така, че действа много покъртително! Както пише поп Георги, поп Коста се върнал в селото покрусен и „през всичките останали дни от живота си е плакал и не намирал успокоение в нищо, затуй, че сам предал сина си да бъде обесен.”

Заради тези зверства обаче, се изкушавам да добавя още няколко изречения. Като професионален историк, аз не съм срещал такъв случай, макар през ръцете ми да са минали хиляди страници, отразяващи изстъпленията над българското население по време на турското робство. Можем ли да си представим, какво означава, да се затрият над 64 или 67 живота на здрави, работоспособни мъже в едно село, по такъв жесток начин. Това е чудовищно. Във връзка с това някак натрапчиво ми се втълпява в главата мисълта за поведението на зверовете в природата. Когато хищниците нападат стадо беззащитни животни, изяждат само едно от тях. Не унищожават всички. Следователно тези, които са извършили това злодеяние са по-големи зверове от истинските. А как изглежда това зверство, на фона на налаганото днес от Европейския съюз хуманно отношение при коленето на  животните, дори специално оглеждани за месо?

Позволих си това отклонение, заради възмутителните опити на някои днешни политици, че и от пишман историци, да омаловажават подобни събития от времето на робството, за да не се насаждала омраза между българи и турци. А в същото време правят точно това, като сравняват т.н. възродителен процес с геноцид. Да вземат речника за чужди думи и да прочетат какво значи геноцид – „унищожаване на отделни групи от население по расови, етнически или религиозни мотиви.” Ето този случай е типичен пример за геноцид. А що се отнася до мирното съжителство, аз нееднократно съм писал и казвал: Ние трябва да живеем мирно, без омраза, въпреки миналото. Защото никой от нас, съвременниците не е виновен за случвалото се някога. Но трябва да го знаем, за урок – нито да омаловажаваме, нито да преувеличаваме събитията в нашата история. Тъкмо хората, които не познават миналото и не знаят какво е геноцид, наричат така възродителния процес. 

                                                                  Ст. н. с. д-р Дечко Лечев – историк

                                                                  Гр. Шумен

                                                                  GSM – 0898340237"

"Дънди" ще търси ценни метали край Тополовград и Гълъбово

Размер на текста

 

Канадската "Дънди прешъс метълс" ще търси ценни метали в площ в общините Тополовград и Гълъбово, сред като в четвъртък правителството даде разрешително за търсене и проучване за полезни изкопаеми на дъщерната й компания "Болкан минерал енд майнинг".
Дружеството вече има концесия за добив на злато край Крумовград и разработва единствената засега действаща златна мина у нас край Челопеч.
По предложение на икономическото министерство "Болкан минерал енд майнинг" ще изследва за метали площта "Владимирово" (17 кв. км), разположена в землищата на селата Владимирово, Светлина и Орлов дол, община Тополовград, и край село Мъдрец, община Гълъбово. Срокът на разрешението е три години, като очакваният минимален размер на инвестициите е 167 700 долара. Стойността на мероприятията по опазване на околната среда за срока на договора е 5000 долара, уточняват от пресслужбата на Министерския съвет.


 

Анонимен 08:52 | 14.10.2011 

Те Дънди ще търсят ценни метали, ама мъниста и огледалца ще разда
ват ли?Щото така се прави.

Анонимен 17:19 | 13.10.2011 

Kойто им е дал разрешение,главите им трябва да се търкалят по
софийските улици.

Предсмъртното писмо на Левски

Байовци,
Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение.Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди”. Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате”. Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечеството ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят.

За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт.Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край.Бъдете силни братя и не щадете силите ,нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви другиму, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте -Аз неведнъж съм ви казвал: ” Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби”. Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.
Васил Левски1873 г.

Интервю с М.Боендруков

http://beroe.eu/article/01072010_2






http://www.blitz.bg/sport/article/116523

Коледното "слово" на Орлов дол"

Отскочи, Боже - поможе!
Ние отидохме в тоя нашия брат, нина-господина,
среднощом, полунощом,
златни му порти похлопахме, потропахме.
Ние не го заварихме ни пиян, ни сънен,
ний го заварихме на Божа и вишна трапеза -
яде и пие и се боговишно моли.
Ние му отидохме добри гости коледарци,
мало го полошихме, повече го развеселихме.
Той скочи, та се врадва, вбрадва,
та ни дари добра дара, вит-превит кравай,
на кравая кръст Божи дукатци.
Това дукатце, ако му се метне-пометне,
кощовца, воловца, стрежени овчици, козици,
сребърце му се е вяло-превяло,
през праг поковало,
по Ивановден дебелите ледове,
бързите воденички.
Всичка дружина да рече: "Амин!" (Амин!)
Тоя наш брат, нина-господина,
дето ни е тачил, та подарил
добра дара - вит-превит кравай,
така и него го е тачил добър вишен Господ,
та го е дарил добри синове,
доброчестни дъщери,
чифт воловци, млечни кравички,
родо родилки, бързи кобилки.
Де бягали, та стигнали
на високата могила,
дето Млада Бога делба дели - злато и сребро.
На кой брат се падна лъжица и паница,
на тоя нашия брат, нина-господина,
се падна килце, килце и половина.
Той впрегна колесник, че кола го не приема...
Всичка дружина да рече: "Амин!" (Амин!)
Тая бяла ръка, дето е заваляла-замесяла това бяло тесто,
да има, да й доходят от девет-десет села
със жълта бъкличка,
да й целуват ръка и коляно,
от година на година да венчава,
от месец на месец да кръщава,
от неделя на неделя да облича.
Той се отнесе-понесе
като кит по гора, като лед по вода,
сокол из височина, риба из дълбочина,
като божа и вишна гъркинка
с пъстро перце напред голям свирек...
Всичка дружина да рече: "Амин!" (Амин!)
Това зрънце, дето се е вяло, засяло,
малка му нива - купнец,
среди нива - дъбчец,
дъбчец - люлчица,
люлчица - момчец,
като бащин златен пръстенчец!
Баща му го гони из червениките кози,
той бяга из белоликите моми
като всички бащи на млади години.
Ние не знаем да славим -
Бог знае да слави!
Да ви е велик и честит! Амин! (Амин!)


Орлов дол, Тополовградско; коледарска благословия - "слово",която се "нарича" от старейшината в семейството пред коледната трапеза (Архив КБЛ-ВТУ); полошихме - разсърдихме; вбрадва - обрадва, кощовца - според инф. кокошка; родо родилки - според иннф. овце родилки; от неделя на неделя да облича - според инф. да кръщава.

А Вие знете ли други? Споделете ги в "коментари"!

Сакар осъмна в Дивия запад

В Орлов дол гощават с кроасани стадото бизони
Всеки депутат ще си има адаш с рога и копита

Лъкатушещ между ниски бодливи храсти усоен път, реещи се високо в небето орли и цяло стадо свободно пасящи в долината бизони.
Щрихите не са от филм на "Нешънъл Джеографик" за Северна Америка, а реална гледка от България. Става въпрос за южните склонове на Сакар планина, община Тополовград, село Орлов дол. Точно край сакарското селце ентусиазирани предприемачи са се захванали да преместят Дивия запад у нас. Съвсем скоро търсачите на нови и екстравагантни усещания от цяла Европа ще могат да отскочат на сафари за бизони, и то без да е необходимо да прелитат хиляди километри над океана.
Най-голямата ферма за отглеждане на прерийните животни на Стария континент е проект на българо-швейцарската фирма "Евро Бизон" АД, която ще инвестира над 3 млн. евро.
12 мъжки екземпляра вече са разселени на българска земя. До месец ще бъдат докарани още 172 бизона, от които 70 заплодени женски.

"Дай кроасаните! Иначе няма да излезе!", подвиква на колегите си Красимир Костов, който е един от главните действащи лица в сагата с бизоните. От 3 часа той и останалите работници се мъчат да свалят от тира един от най-едрите и своенравни мъжкари. Прерийните животни са напазарувани от няколко ферми в Германия.
Пропътували стотици километри, отделени с прегради помежду си в огромния камион, 5 от първите 12 бизона са свалени.
800-килограмовият мъжкар обаче не иска и да помръдне. Пробват с метални пръти да го сплашат, дали са му вече една дузина от сладкишите, но още се инати.
"Много са го разглезили немците с тези кроасани. Американско животно, отгледано в Германия, яде в България френски кифли", шегуват се между опитите да примамят едрото рогато помагачите на Красимир. "Гледам, подобни на нашите волове, но са много по-големи", суети се около отряда зает с разтоварването и 84-годишният бай Желязко от Орлов дол.
Докато другите остават да умуват стратегии как да свалят бизона, 25-годишният Владимир Костов с охота се мята на джипа, за да покаже на най-любопитните терена, който ще обитават новодомците и част от тях, които вече спокойно пасат на свобода.
Това са 500 декара естествена среда край селището, заградени само с телена мрежа. Бизоните по принцип са кротки животни. Дори сред нас, хората, има по-лоши и нападателни", разказва Владо. Той е от Тополовград и заедно с Красимир са шефовете на фермата. Двамата отговарят за отглеждането на бизоните. Минали са специален курс на обучение в Мюнхен.
Преди да докарат част от животните обаче, младокът и колегите му са се трудили от сутрин до вечер в продължение на 7 месеца, за да натъкмят всичко необходимо за живота им.
Копали са канал от язовира до водохранилището и са изградили система за естествен водопой. Това е много важно за бизоните. Едно животно изпива около 80 литра вода на ден. Обичат я чиста и студена, разяснява експертът.
На територията има изграден и специален навес с хранилки, където бизоните ще получават допълнително сено през зимата. Иначе не са претенциозни животни. Издържат на температури от минус 50 до плюс 50 градуса и живеят от 30-35 години. Те се движат на стада и не създават двойки. В зрялата си възраст мъжкарите стигат до 1,5 тона. Като цяло бизоните не са опасни животни. Неудържими стават обаче при пожар и тогава никаква преграда не може да ги спре. За по-голяма сигурност до дни на всички ще бъдат монтирани и проследяващи устройства.
"Саламите от бизонско не могат да се сравнят с нищо друго", казва за месото им Владо. На европейските пазари то е деликатес и килограмът се търгува за около 30-40 евро. Бизонското се смята за изключително полезно, защото няма мазнини.
Заради нишата на пазара следващата стъпка, която планират от "Евро Бизон" АД е изграждането на ранчо с кланица в Орлов дол, разяснява прокуристът на дружеството Илиан Василев.
"Тук намерихме подходяща земя и подкрепа от местните", доволен е той.
Засега във фирмата работят 10 души. С разширяването на терена на 1000 декара ще бъдат наети още хора от Орлов дол и съседните села.
"Отначало се говореше, че няма да се получи. Не вярвахме, че тук ще има бизони", разказва за първоначално скептичните нагласи у хората в околностите 16-годишният Асен.
"Младите момчета ще имаме какво да правим. Този проект ще раздвижи живота в цялата околност. Чакаме и хора от цяла Европа", оптимист е тийнейджърът.
До лятото това ще е и единственото място за лов на бизони в цяла Европа.
Най-страстните авджии ще плащат за предизвикателството да гърмят по прерийните животни между 5-6000 евро. За отстрел ще бъдат разрешени обаче само мъжките. Който иска да си тръгне и с трофея, ще брои пачки отделно за него. Месото от убитите животни пък ще отива в кланицата.
Преди да бъде открит ловът, от фирмата са замислили и малка закачка с българските политици. Имат намерение да кръстят всички 250 бизона на депутатите от парламента.
Хората в Орлов дол пък обмислят дали когато се прочуе селото им, да не го прекръстят на "бизонски рай".
Красимира Славова
http://haskovo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=10366&Itemid=2

Село Орлов дол (област Хасково) се намира в Южен централен регион на България и е част от община Тополовград.

Основни факти за Село Орлов дол
Името на английски: Orlov dol
Местоположение: Южен централен регион
Разстояние до столицата: 243.579 km от София
Геогр.ширина (Latitude): 42.117N
Геогр.дължина (Longitude): 26.183E
Надморско равнище: 100 - 199m
Област: Хасково
Община: Тополовград
Площ на Село Орлов дол: 60.1km2 (НСИ)
Население на Село Орлов дол: 550 жители (към 01/01/2007 - НСИ)
Пощенски код на Село Орлов дол: 6545
Телефонен код на Село Орлов дол: 04733 от България, 003594733 от чужбина

Соколица (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Соколица
Дължина	60,5 km
Разположение	Югоизточна България
Извира от	Сакар планина

Соколица (до 1942 г. се е наричала Дуван дере) е река в Югоизточна България, ляв приток на река Сазлийка, в която се влива на около 4 км северно от Гълъбово. Извира от северния склон на планината Сакар, на около 600 м север-северозападно ото вр. Кокала. Тече в посоки север и запад в широка долина с много малък надлъжен наклон. При с. Орлов дол, Ямболски окръг, долината и е всечена в младолевнтийска акумулационна повърхнина. Дължината и е 60, 5 км. Малки притоци. Пълноводна е от януари до май, а маловодна от юли до октомври. Има шарани, сомове и др. видове риби. Водите и се използват за напояване. На Соколица е язовир Розов кладенец. Край Соколица са селата Орлов дол, Владимирово, Мъдрец, Искрица и Обручище.